В новото учебно съдържание има превес на изучаването на знания за национална история и литература на България

Първокласниците може да учат през следващата учебна година по учебници с "ремаркета". Тоест - стари помагала с допечатки, в които е включен материалът, предвиден в новите учебни програми, пише в. "Стандарт". Раздаването на допълнителни свитъци е един от начините да бъде решен проблемът с новите учебници за първи и пети клас. Тази идея бе предложена от издателите като компромис, тъй като сроковете за написване и одобряване на нови учебници са твърде кратки.
Проблемът идва от това, че съгласно философията на новия образователен закон децата от първи и пети клас догодина трябва да учат по нови програми. За да бъдат написани новите учебници по тях обаче, е нужна поне година, с каквато издателите и МОН не разполагат
В момента срокът за написване на учебниците е 8 август, след което до 15 септември те трябва да бъдат одобрени на два етапа, отпечатани и доставени в училищата. Действителният срок, в който реално би могло да стане това, е шестмесечен, тъй като трябва да се предвиди и време за обжалване, каквото почти със сигурност ще има. Предишният просветен министър лансира редица нестандартни идеи за решаване на проблема, сред които и такава - децата да учат през първия срок без учебници, или пък петокласниците да ползват помагалата, предвидени за седми клас. Вчера издателите предложиха вариант, който може да реши въпроса, но само по някои предмети.
Проблемните дисциплини, в които с новите програми е въведен много нов материал, са четене и математика в първи клас, както и литература и история в пети. С допълнителен свитък към сегашния учебник обаче може да се учи само по математика. Шефът на "Просвета" Никола Кицевски обясни, че би могло да се отпечата още една кола към математиката, в който да се включат новите знания - смятане с числата от 20 до 100. Това обаче не е разрешение при буквара, където с програмите се размества редът, по който трябва да се учат буквите. Нито с историята в пети клас, където вече слиза материал, изучаван досега в седми - праистория и античност. По литература също има нови произведения, затова обучението чрез допълнителна брошура не е добър вариант. "Ще дадем на учителите достатъчно качествени инструменти, за да могат да преподават по новите програми", каза шефът на "Просвета" Никола Кицевски, но не уточни какви може да са те. Той допълни, че една съкратена процедура на одобряване на учебниците може да пробуди съмнения. Това е една от причините издателите да продължават с настояването си новите учебници да бъдат отложени чак за следващата учебна година. Кунева обаче заяви, че не вярва в отлагането, защото "когато отлагаш, става по-трудно и хората се демотивират".
Междувременно стана ясно, че въпреки съпротивата срещу новите учебни програми, в МОН не е постъпило нито едно предложение по тях. Екипът на МОН започва обществено обсъждане на проектите, като на 22 февруари ще се проведе най-големият дебат - в столицата. По повод тези проекти в социални мрежи и медии се появи остра реакция, която коства оставката на министър Тодор Танев и заместничката му Ваня Кастрева, и въпреки това никой все още не е дал на министерството предложение за корекция на тези програми. Въпреки тежкия обществен дебат "Робство, владичество или съжителство", няма и идеи в писмен вид как да бъде формулиран този период от българската история. Заместник-министърът Диян Стаматов заяви, че именно по тази причина министерството ще провокира публично обсъждане на програмите, за да се чуят всякакви становища.
По време на парламентарния контрол стана ясно, че проектите на програми за втори, шести и осми клас няма да бъдат изтеглени от сайта на МОН и пренаписани, независимо от обществената съпротива. Министър Меглена Кунева защити предложените от екипа на Тодор Танев проекти и заяви, че вече имат разработени всички програми от първи до 12 клас. Депутатите от опозицията отправиха питания, свързани предимно с това как се разместват акцентите в преподаването на литература и история, като свързаният с България материал се изнася в по-горни класове. Те показаха дори писмо от Съюза на българските писатели, с което се настоява в програмите по литература да бъдат застъпени повече родни автори. "В новото учебно съдържание има превес на изучаването на знания за национална история и литература на България. Патриотичното възпитание е част от закона и никой експерт не може да си позволи да го прескочи. Повече от 50% от учебното съдържание в прогимназиалния и първи гимназиален етап е за знания и формиране на отношение към националната ни история", заяви Кунева. Тя допълни, че програмите са разработени така, че дори децата, които отпадат от училище рано да са минали поне един цикъл на обучение по българска литература, история и география. В действителност материалът, свързан с България, е изнесен едва в седми клас, когато на децата предстои национално външно оценяване. Кунева на няколко пъти посочи, че това са проекти, а не готови програми, и всеки може да се изкаже по тях. Такъв аргумент изтъкваше и предшественикът й Тодор Танев.
Депутатът от БСП Валери Жаблянов нарече направените проекти "чиновнически произвол" и "произвол на неправителствени организации, които пренаписват историята ни и разместват акцентите". Той поиска дебат по тях на правителствено ниво, за да се знае кой именно ще прави тези програми, а не да бъдат разработвани от "хора, на които дори не им знаем името". Меглена Кунева обаче застана зад разработките, направени от експертите на МОН. "Ако оставяме друг да решава, какво ще прави администрацията на МОН", попита реторично тя. Кунева успокои, че "Хубава си, моя горо" ще се учи в седми клас, а "Стани, стани, юнак балкански" и "Вятър ечи" остават в програмите по музика.