То отвори врати през м.г. в търновското село Русаля и учи децата на изкуство и занаяти

Преди година във великотърновското село Русаля отвори врати първото по рода си училище за изкуства и занаяти за социалнослаби деца. Днес хората, които стоят зад добрата кауза, са изправени пред риска да затворят училището си. И със зъби и нокти се борят срещу това. Историята разказва Александра Кръстева в ефира на bTV.
„Това е моят клас. Аз им водя самоподготовката, занималнята и отделно логическите игри, плюс още някакви готварски курсове, пеем народни песни, ходим на разходки, изучаваме природата, физика, закони”, разказва менторът Александър Бояджиев.
Будни, даровити деца от крайно бедни семейства. Това е 3 клас в училище "Димитър Екимов" в село Русаля.
А техен ментор, приятел и учител е 28-годишният куклен актьор Александър.
„Те са неизчерпаем заряд, енергия, постоянно. Без значение от личното ти състояние, от емоцията ти в момента - дали си тъжен, дали си обезверен, дали си на ръба да се предадеш - като видиш 17 чифта очи вперили поглед в теб и скандиращи името ти, очаквайки те...просто светваш. Нямаш право да не го направиш”, допълва Александър.
- Възприемаш ли се ти като учител?
- Като учител...до известна степен, да. Защото аз дори и да не ги уча на общообразователните предмети, аз ги уча на всичко останало, което те трябва да знаят за живота. Как трябва да се държат, как трябва да постъпват в една ситуация, кое е правилно, кое е добро, кое е зло. Опитвам се да им дам моята гледна точка за живота. А вече те ще изберат дали тя покрива тяхната или не съвсем. Най-много бих искал да ги науча да са добри хора. Да си помагат, дори и когато излязат от тук, и да не спират да учат, казва Александър.
Училището отваря врати в края на 2014 година и предоставя безплатно образование на деца от бедни семейства и различни етноси.

Доста от децата са били в домове, в приемна грижа, където не са имали много приятни преживявания. Идвайки тук, те бяха в една такава готовност, че отново са в дом. Самите те не знаеха как да реагират.
Много се биеха и много псуваха в началото. Не знам къде, кога и как са се учили, но беше доста често. Първият месец особено за всяко най-малко нещо скачаха, деряха се, имаше един момент, в който реагираха агресивно на всичко.
Най-страшното за тези деца е, че те нямаха мечти. Не мечтаеха. Изобщо. Нямаха концепцията за мечта. За това да искаш да ти се случи нещо”, обясни психологът Крум Крумов.
„Аз съм Зина. Най-голямата ми мечта е да порасна и да уча за докторка. И да работя в най-известната болница в София”, казва Зина Раихова на 9 години.
„Аз съм Тони и уча в най-якото училище. Аз искам да стана репортер и също да съм техничар, на камерите”, споделя Тони Иванов на 10 г.
„Аз съм Елеонора. Да летя, с крила”, казва Елеонора.
Днес децата не просто имат мечти - те растат усмихнати и умни.
„Лятото, когато си взимахме децата обратно, едната майка дори ни каза, че е адски щастлива, че децата й са тук и че през лятото децата й е нямало с кого да си играят, защото нямало толкова умни деца в квартала като тях”, обясни психологът Крум Крумов.
Йордан завършва висшето си образованието в Лондон преди година. Но решава да се върне в България и да стане част от екипа на училището.
„Спомням си, когато за първи път научих едно от децата да играе шах, по-късно видях, че и другите деца започват да придобиват интерес. И по-късно, след няколко месеца видях, че това дете става равностоен партньор. После се яви на състезание в Търново...Беше много хубаво да видя как те излизат да се съревновават с деца от търновските шахматни школи.
Коренно са се променили, научили са много нови неща, променили са речника си, започнаха да четат и да имат интереси”, разказа менторът Йордан Начев.

Казва, че децата имат нужда само от любов и грижа. И няма намерение да се отказва от каузата да промени бъдещето им.
„Децата ми носят изключително щастие и много емоции, за които не бих могъл да разчитам на никое друго работно място. Намерих нещо повече от работно място в Русаля. Намерих и своя нов дом”, категоричен е Йордан.
Мечтата за този нов дом се ражда преди 5 години.
Дълги години Анимари е собственик на частен театър, с който обикаля домове за деца и изнася благотворителни представления.
„Срещнеш ли се с такъв тип деца и нещо в теб заговори ли ти, че там ти е мястото, ти неминуемо оставаш. Така стана с част от екипа ни в театъра. Правихме много проекти - 8 проекта имахме в 17 дома в цяла България. Но видяхме, че тази краткотрайна работа с децата...е нищо.
Решихме, че ще създадем нещо дългосрочно, нещо голямо, което да помогне на колкото се може повече деца да израснат. И то не да помогне да се облекат, нахранят и да не се в средата, която в повечето случаи работи срещу тях, а да израснат като едни умни и добри хора, като едни способни личности”, разказа мениджърът Анимари Димитрова.
Днес менторите и учителите в Русаля не знаят дали за учениците им ще има нова учебна година.
- Какво е необходимо в момента, за да продължи това училище да съществува?
- Много ни е необходимо хората да повярват в тази кауза и да я припознаят. А аз мисля, че всеки нормален българин не може да не се трогне и да не я приеме...И другото, което много ни трябва са пари, обясни Анимари.
Досега училището се финансира по програми на Европейския съюз. Тази година обаче парите за издръжката се забавят с няколко месеца.
- Ние сме пред дилемата да затворим училището или ако има Господ и ако има добри хора, да продължим.
- Колко средства са необходими на месец?
- За да функционира нормално училището, са необходими 28 750 лв.
- Държавата как погледна на тази ваша инициатива?
- Държавата хареса инициативата ни. Ние се опитахме да я разкажем на институциите, които са заинтересовани от нашата работа, но те ни казаха, че „да, добре, много хубаво!". Но не поеха инициатива да подкрепят. Макар че аз смятам, че това е модел на работа, социална и образователна, който може да послужи на държавата, защото децата като нашите са много в България.
Анимари мечтае да види как тези деца растат с любов към книгите, изкуството и музиката.
- Защо правите всичко това?
- Ние го правим, защото сме българи, защото искаме България да я има. И защото всяко дете е дар от Бога. И то заслужава да бъде подкрепено.
Как можем да помогнем това училище да продължи да съществува и да дава шанс за развитие на тези деца? Информация за това има на сайта на сдружението - rusalya.org.