Добруджанката с нови записи в БНР

Популярната и обичана изпълнителка на добруджански песни Галина Дурмушлийска е изключително приятен събеседник. Освен талантлива певица с ярък тембър и характерен изпълнителски стил, тя е позната като сладкодумен разказвач. С вълнение говори за песните, за живота, за мечтите, знае историята на всяка своя песен. След последните музикални проекти с акордеониста Ангел Чакъров и оркестър „Бисери” от Добрич, Галя Дурмушлийска представи нови записи в предаванията за българска народна музика на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции. Повече от седем години тя живее в Котел и гостоприемно посреща гости във възрожденска къща от ХIХ век. Постепенно започнах да чувствам и разбирам местната котленска музика, да усещам песните, които ние в Добруджа си пеем като наши добруджански”, споделя Галина. „Разбиране за това, че те първо са родени в Котел, и после са дошли при нас, придобили са друга форма, защото всеки творец влага неговото разбиране, неговото умение да пее и да разказва. Откривайки тези неща, започнах да работя в тази посока – котленските песни, пренесени в Добруджа, известни на публиката с добруджанския си вид.

Сред новите записи Дурмушлийска представя песен по разказа „Овчарова жалба” на Йордан Йовков из „Старопланински легенди”. Песента е в съпровод на кавалджията Темелко Иванов от ансамбъл „Тракия” – Пловдив, а идеята си певицата разказа пред слушателите на „Жива вода” (редактор: Ю. Гатдерова): Никой не е плакал и пял за Добруджа така, както Йовков го е правил. Неговите разкази са много четени и обичани в Добруджа и ние го приемаме като наш, нищо че е от Жеравна, казваме „нашия Йовков”. Наскоро прочетох малко известния разказ „Овчарова жалба”. Именитата наша певица Димитрина Кунева има запис на песента „Стефановата майчица”, той и разказът така започва. Видях едно дете от музикалното училище в Котел – Камелия Койчева от Силистра, която много прилича на Димитрина Кунева като глас, като говор, като външност. Тя беше при мен на гости, отворих песните на Димитрина, започнах да слушам и тогава чух „Стефановата майчица”. Песента ме покори. Много пъти слушах, четох разказа и реших да направя нов запис, като редуцирах текста. Направих я да звучи и като добруджанска, и като котленска. С Темелко Иванов се познаваме от много години. Той създава страхотно настроение, рисува природни картини. Обичам да пея по този начин, както е било в традицията.
Останалите песни са обработени от покойния гъдулар Цветан Цветков, също добруджанец, дългогодишен диригент на оркестъра към ансамбъл „Тракия”. В тях откриваме познати заглавия от репертоара на Галя, които вече е записвала в БНР с Оркестъра за народна музика. „Какви сме години дочакали” (песен на бесарабските българи) и „Залюби Радка Никола” певицата и аранжорът поднасят по нов начин с редуване на музикални размери (2/4, 5/8) или както тя казва годините и сърцето не тропкат еднакво. При радост по един начин, при болка по друг. И тук ние сме играли между тези два ритъма.

Друга песен е бавната „Легнала Янка болна да лежи” с рецитация. Галина, излях си душата на тази песен, спомня си думите на Цветан Цветков. Дълго време тя „носи” песента, изпята на времето от Стоян Маринов в ансамбъл „Добруджа”. Тогава аз много не я разбирах като текст, като мелодия, разказва Галя. Един ден в Добрич дойде една майка с дъщеря си, за да проверя дали детето има талант. Направи ми впечатление, че като говори, майката въздиша тежко и изведнъж разказа секва. В един момент без да я питам тя каза: „Бяхме щастливи, много весело семейство, но откакто стана така с дъщеря ми...”. Разказа подобна история, за каквато се говори в песента „Легнала Янка” и тогава аз видях, чух тази песен. Цветан умееше не само добре да аранжира, но беше един изключителен гъдулар. Споделих му: „Цветане, аз ще рецитирам част от тази песен, а ти ще плачеш с гъдулката”. И той точно така направи аранжимента.

Дългогодишно е сътрудничеството Дурмушлийска - Цветков по добруджански. Идеята им записите да бъдат обединени в музикален албум за 50-годишния юбилей на певицата, за съжаление, не се осъществява. Внезапната кончина на Цветан Цветков е причина проекта да не бъде завършен (това са последните негови обработки). Тези звукозаписи се осъществяват в динамиката на съвместната им творческа работа, когато Цветков работи в музикалното училище в Котел. Пред читателите на в. „Фолклорен хоризонт” Галина Дурмушлийска припомня: Той беше учител и ние като добруджанци сме се събирали и много сме говорили върху добруджанската песен и нейната интерпретация. Подчертавам, че тези записи не са направени, за да отбележат стъпка в моята кариера. Те са един нов прочит на вече популярни песни. Бях си обещала след 50 години да не пея, да не правя концерти, да не се занимавам активно с музика и спазвам това. Аз съм в една зряла възраст, в която все още мога да изпея и да кажа много неща. И продължава да мечтае за следващата идея – да събере и изпее котленски песни, пренесени в Добруджа, като един спомен, един поклон към мястото, където Галя Дурмушлийска живее толкова време, без да забравя корените си.

Източник: БНР