Благодарение точно на европейското финансиране през последните 10-15 години у нас се създадоха хиляди декари висококачествени лозя

Месец преди България да посрещне световния винен елит в качеството си на домакин на най-престижното изложение Concours Mondial de Bruxelles, чиновническо недомислие рискува да постави на карта целия лозаро-винарски отрасъл. За това алармираха от Националната лозаро-винарска камара, пише н. "Труд". В парламентарен въпрос до министъра на земеделието Десислава Танева, народните представители от БДЦ Румен Йончев и Явор Хайтов също предупредиха, че се очакват фалити на изби, ако управата на ДФЗ не постави винопроизводството и отглеждането на лозя сред приоритетните сектори. Те попитаха министъра на земеделието Десислава Танева защо с новоприетите наредби по Програмата за развитие на селските райони лозарството и винарството са изключени от реален достъп до еврофинансиране.
Явор Хайтов поясни, че в момента в наредбата за прилагане на подмярка 4.1 и особено 4.2 ”Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. лозарството и винопроизводството не са посочени като приоритетни отрасли, а виненото грозде дори не е признато за плод. Авторите на наредбата от ДФЗ налагат критерии и точкова система за оценяване, които нито един винар не може да изпълни Причината е, че сектор ”Вино” не е посочен като приоритетен за подпомагане за разлика от секторите ”Плодове и зеленчуци”, ”Мляко”, ”Месо и месни продукти” и ”Етеричномаслени култури”. Така всеки млекар, плодо- и зеленчукопроизводител ще стартира с бонус от допълнителни 30 точки, а винарят с нула. Следователно лозарските стопанства и избите рискуват да останат без достъп до свежи европейски пари по ПРСР. Това е единствената програма, финансираща модернизацията на предприятия за винопроизводство и засаждането на винени лозя. „България отдавна е обявила лозарството и винопроизводството за основен икономически и селскостопански приоритет.
Виното наред с розовото масло и киселото мляко е една от експортните емблеми на страната, те трайно са свързани с националния туристически продукт и съставляват неразделна част от глобалния имидж на България. В тази връзка е особено важно провеждането на координирана и целенасочена стратегия и политика за укрепване и развитие на този отрасъл на земеделието. Българското винопроизводство е изложено на редица неблагоприятни фактори като ожесточената конкуренция на международните пазари, където доминират продуктите с ниска себестойност от новия свят, протекционистичните и рестриктивни мерки на редица страни за ограничаване на достъпа до пазара и липсата на адекватно позициониране и реклама на българската продукция по света. Същевременно, във вътрешен план, секторът е изложен на силен пазарен натиск от евтин внос, в сферата на земеделското производство е поставен в конкурентен сблъсък с далеч по-печеливши и конкурентни производства, площите с лозя отново намаляват и суровинната база за винопроизводството е поставена под въпрос”, разясни Хайтов.
От НЛВК припомниха, че благодарение точно на европейското финансиране през последните 10-15 години у нас се създадоха хиляди декари висококачествени лозя, а българинът получи шанс да сложи на трапезата си вина от доскоро непознати сортове като Пино Ноар, Каберне Фран, Гевюрцтраминер, Сира, Вионие и др. Вина от тези и още много други сортове донесоха на България над 100 златни медала от именитата надпревара Concours Mondial de Bruxelle, а успехите на родните лозари и винари станаха причина страната ни да спечели домакинството на оспорваното винено състезание в конкуренция с някои от най-титулуваните изби по света.
Румен Йончев: МЗХ дължи отговор на цялата индустрия
Инвестициите във винопроизводството и лозарството ще секнат, след като секторът отпада като приоритетен по Мярка 4 на Програмата за развитие на селските райони. Българският винарски отрасъл се развиваше много добре в последните години, създадоха се нови изби, чудесни продукти, които намериха пазар навън. Но сега, когато инвестициите вече не са приоритетни, българските производители ще станат неконкурентоспособни, допълни Йончев. Няма да е пресилено да кажем, че наредбите към Мярка 4 от ПРСР открито дискриминират целия винен сектор и дълбоко противоречат на заявеното намерение за насърчаване на трудоемките производства, които имат сериозен социален и икономически ефект върху селските райони, заяви от трибуната и депутатът Явор Хайтов. В същото време е факт, че българите сме на опашката на ЕС по консумация на вино въпреки необходимостта да се увеличи този дял за сметка на твърдия алкохол. Освен че трудно може да се конкурира по цени с Новия свят, бутилка качествено българско вино е 10 пъти по-скъпа от бутилка бира. Колкото по-ограничен е достъпът на винопроизводителите до евросредства, толкова повече българското вино ще бъде избутвано в ъгъла, допълни той.
Десислава Танева: Няма пари за всички
Двата сектора не са приоритетни по Програмата за развитие на селските райони, призна в отговора си министър Танева. По думите й винопроизводството е допустимо по ПРСР, но проектите няма да получават 30 точки като приоритетни.
Приоритизацията е направена за сектори с траен спад на производството, които са крайно недофинансирани, посочи Танева. По думите й парите са доста ограничени на база интереса, който има към програмата.
Тя допълни, че има друга програма, изцяло насочена към винаро-лозарския отрасъл. Да, има такава, но тя не покрива същия тип инвестиции, контрира Йончев.