"Турция като ислямска държава с имперски претенции, не може да бъде член на ЕС и не е партньор за отбраната на НАТО"

"Турският политически ислям е най-агресивният и недопустим за светска Европа елемент на неоосманизма. Турция като ислямска държава с имперски претенции, от каквото и да е естество, не може да бъде член на ЕС и не е партньор за отбраната на НАТО". Това заяви доц. Иван Костов в доклад на семинара "Спорни точки за неоосманизма", организиран от Център за анализи и управление на рискове при НБУ и Института "Иван Хаджийски", цитиран от standartnews.com По думите на бившия премиер турският политически ислям е внесен в България под формата на намеса в делата на мюсюлманското вероизповедание. Едно от измеренията на заплахата е агресивното разпространение на исляма сред българските роми, християните и атеистите. Освен това мюсюлманското вероизповедание у нас се издържа в значителна степен със средства на турската Дирекция по вероизповеданията - Дианет. Южната ни съседка командирова у нас свои висши духовници, които заемат постове на зам. районни мюфтии, зам.-директори на духовни училища и на зам.-ректор на Висшия ислямски институт /ВИИ/.
Анкара финансира пряко над 450 имами у нас
На турска издръжка са двете средни духовни училища - в Момчилград и Шумен, както и ВИИ. Анкара планира да превърне Висшия ислямски институт в филиал на Истанбулския ислямски университет "29 май", допълни Костов. Впоследствие ще бъдат създадени филиали на "29 май" и в други европейски страни - първо в Германия. Бившият премиер смята, че тази турско-мюсюлманска образователна институция не е предназначена за българските мюсюлмани. Тя е предназначени да обучава европейски граждани за проповедници сред ислямските общности в ЕС. "Ако успее тази стратегия, базираното в България религиозно образование ще стане инструмент за влияние на турския политически ислям в ЕС", заключи той.
Според него след появата на ДАЕШ /арабският акроним за Ислямска държава/ ограниченият плацдарм на екстремистите в България се е разширил. Част от стотиците българи, завършили в Саудитска Арабия, Йордания и Египет, са станали салафити и уахабити. Сега като имами те подпомагат трафика на ДАЕШ през България, проповядват джихад и налагане на шариата. Уязвими от техните проповеди на първо място са конвертитите - бивши атеисти или християни, приели исляма и податливи на крайни внушения. Това се предимно роми, които пътуват в Европа, там се свързват с крайни ислямисти, радикализират се и изграждат инфраструктура на ДАЕШ. На второ място по уязвимост са затворените общности на българите общности. Вероятно податливи са и младите мъже - нелегални имигранти. Парадоксално, най-неуязвими от рисковете за радикализация от турския политически ислям са българските турци. Те си имат стабилна традиция и историческа памет и са умерени и толерантни хора, съжителствали с християни, отбеляза Костов.
Според мащабно социологическо проучване 4.4% /25 400 души/ от нашите мюсюлмани са радикализирани
Те считат, че ако се наложи, човек трябва да жертва живота си в защита на своята религия. 1.4 на сто /над 8 хиляди/ смятат, че ри определени обстоятелства тероризмът може да бъде оправдан
Костов твърди, че рискът е към радикализираните у нас да се добавят част от онези 12 хиляди нелегални имигранти, проникнали в страната. Тези лица са потенциален ресурс за разпространение на радикален ислям у нас и в Европа. В периода 2000-2014 г. са построени 176 нови мюсюлмански молитвени места - неадекватно на нуждите на вярващите, тъй като по данни в над 400 български джамии през м.г. не е имало нито една служба. Според Центъра за анализи и управление на рискове строителството на нови джамии у нас би следвало да се възприема единствено като символи, обозначаващи присъствие и претенции на исляма в България. "Нашият голям страх е, че провалът на неоосманизма може да се окаже по-страшен от самия неоосманизъм", заключи той.
"Състоянието, до което Турция е стигнала през последните няколко години, поражда огромно разочарование", заяви журналистът Тайфур Хюсеинов от "Заман"-България. Според него до неотдавна мюсюлманските държави са се възхищавали от Турция заради нейния демократичен път на развитие, утвърждаване на разделението на властите, равноправието между мъжете и жените, универсалните човешки права и са я разглеждали като достоен кандидат член за членство в ЕС. "Този исторически шанс беше пропуснат от управляващата партия - Партията на справедливостта и развитието, и процесът се обърна в обратна посока - не пощади нито гражданското общество в Турция, нито медиите, нито правосъдието и частната инициатива, посочи журналистът. Хюсеинов онагледи критичната ситуация със свободата на словото - в момента над 52 000 сайта са с ограничен достъп, от тях около 800 са новинарски, хиляди журналисти са уволнени, 13 водещи журналисти са съдени с искане за 60 години затвор. Други 30 журналисти са в затвора, на трети 200 е наложена забрана да напускат страната. Според доклад от средата на 2015 г. на "Репортери без граници" по свобода на словото Турция се намира на 149 място сред 180 държави.
Неоосманистката политика на управляващите в Турция няма бъдеще. Българските граждани от турски произход са хора, с които съжителстваме от векове, а политиката на Ердоган е много крайна за тях, подчерта Тайфур Хюсеинов.
Възможна е втора Сирия на южната ни граница
Доц. Иван Костов:
Турската опозиция разкрива политическата стратегия на Ердоган като "такийа" - прикриване на действителните намерения от неверниците. Това, което се прикрива, е влизане в ЕС, за да представлява Анкара политически мюсюлманите в Европа. Тази цел показва, че турската реална политика не е само отбрана срещу радикалния ислям, за каквато се представяше в началото. Тя атакува сърцата на вярващите с обещанието за открит протекторат над всички турскоезични и мюсюлмански общности. Тази действителна цел се разкрива на Балканите от опитите да бъде контролиран религиозният и политически живот в страните с мюсюлмански малцинства, чиято територия е била част от Османската империя.
Турция понесе тежки щети, превръщайки се в пристан на големи имигрантски маси. Започна да изнася тези щети в ЕС и направи най-несигурни югоизточните граници и внесе мигрантската криза в ЕС. Превърна се в огромна заплаха за дестабилизацията на цяла Европа. Рисковите фактори за България и ЕС са: незаконно нарушаване на границата от имигранти, транзитно преминаване, пребиваване и получаване на статут на постоянно пребиваващи джихадисти и създаване на техни клетки, терористични заплахи и прокламиране на джихад, създаване на гета, управлявани по шариата за бежанците. Анкара не желае да изпълнява задължението си да охранява границата с България по силата на двустранното споразумение. Турция охранява границата на т.нар. добра воля, с което осъществява натиск върху българските власти. Тя може да оттегли "добрата си воля" във всеки отделен момент. Сега нашата граница с Турция е главният вход за нелегални имигранти в Европа. Израждането на режима на Ердоган в авторитарен по московски или султански образец ще предизвика съпротива както вътре в страната, така и вън от нея. Турция ще деградира до режимите на Саддам и Кадафи. Конфликтите могат да разкъсат нейната нация и територия на части - кемалисти в западната част, ислямисти в централен Анадол и кюрдска територия в югоизточната част. Това може да превърне Турция във втора Сирия на границите на България.
Неоосманизмът се провали
Мартин Табаков, политолог, НБУ:
Един от инструментариумите на неоосманизма е "меката сила". Идеята е да се промотират турските интереси - например турската народност в Азербайджан, споделеното османско минало в балканските страни с мюсюлмански малцинства, взаимоизгодни икономически отношения с Иран, диалогичната форма на ислям в Египет, на ислямдемокрацията в Тунис и Мароко, на мюсюлманския универсализъм спрямо кюрдите. Днес е налице коренна ревизия на "меката сила" - турските сили за сигурност водят позиционна война с кюрдската ПКК, обстрелват Силите за народна отбрана в Сирия. Турски войски са разположени в Северен Ирак. Анкара заявява, че е готова за сухопътна военна интервенция в Сирия. Един от най-ключовите неуспехи на турската дипломация представлява постигнатият базов компромис между САЩ и Русия, който де факто отваря възможността за оставането на Башал ал-Асад на власт. Като общ знаменател на тези дипломатически поражения стои оформената в региона коалиция между Русия, Иран, режима на Асад и ливанската Хизбула, чиято тежест Турция не може да компенсира посредством сътрудничеството си със Саудитска Арабия. Русия сряза икономическите отношения в ключови за Турция сектори като туризма, земеделието, строителството и транспорта. Заедно с това важният търговски партньор Ирак се иранизира, докато стратегическият съюзник САЩ е готов да разшири сътрудничеството си не само с кюрдите, но и с шиитските милиции в Ирак. А след сключването на историческото ядрено споразумение Техеран има възможност да се сдобие с ресурси, които да му позволят още по-активно влияние в региона. В същото време съюзник на Анкара като палестинския "Хамас" е делегитимиран повече от всякога, а Мюсюлманското братство е поставено извън закона и преследвано в Египет. На този фон Турция гледа все повече към Саудитска Арабия.