Те са естествени духовни учители

Забелязали ли сте, че на английски „Бог” (God), прочетено отзад-напред, е „куче” (Dog)? Кучето, както повечето други домашни любимци, носи светостта, с която са родени всички човешки същества, но която последните, рано или късно, губят. Кучетата са естествени духовни учители. Кучето на съседа ми, Сами, е голямо мое вдъхновение. Съществуват толкова много духовни уроци, които можем да научим от животните. Ето 5 от тях:

1. Нежното докосване е полезно за здравето

Гушкайки домашните си любимци, можем да научим, че физическото докосване е нещо напълно нормално. Ние сме естествено привързани към домашните си любимци. Проучвания сочат, че гушкането е много полезно за здравето. То повишава нивата на окситоцин и серотонин в тялото и помага при лечението на стрес и раздразнителност, високо кръвно налягане, гадене и други болести. Дори може да засили паметта ви.

Нежните докосвания могат да ви накарат да забравите неприятните мислите и да изпитате мигновено щастие. Галете домашния си любимец, а ако нямате такъв, прегръщайте приятелите, децата или партньора си повече!

2. Съществува само тук и сега

Как ли гледат кучетата на времето? Всъщност, те изобщо не се замислят за това. Кучето е вярно, живее в мир, не се тревожи за бъдещето, нито пък мисли за миналото. Кучетата живеят само в настоящето. Те наблюдават случващото се и или се вълнуват, или решават, че е време да положат глава върху възглавницата. Трябва да вземем пример от тях. Не е нужно да имаме мнение за всичко, което се случва в живота ни. Ако усетим, че има причина да се вълнуваме, няма проблем. Ако ли не, трябва просто да се отпуснем и да търсим други неща, които да ни вдъхновят.

3. Няма нищо лошо в това, да живеем простичко

Ако се наслаждаваме на малките неща в живота, ще сме истински щастливи. Не е важно какво притежаваме или кого познаваме. Всяко куче, което се наспива, храни и разхожда навън, е щастливо. Ако сме здрави и се разхождаме, с или без кучето си, ние сме достатъчно близо до същината на щастието. За мен, най-голямата радост от живота е в това, да се наслаждавам на малките неща.

4. Никой не е идеален

Много уважавам Сами – кучето на съседа ми, – който ме вдъхнови да напиша книгата си, Spiritual Awakening: The Easy Way. Но Сами също има своите недостатъци. Той интуитивно разбра, че ме е вдъхновил. Сега, всеки път, когато ме види, ми се нахвърля и започва да ме ближе по лицето. Забелязах, че духовният ми водач далеч не е идеален, също както всички нас: доста е дебеличък, козината му пада, има ужасни обноски, прекъсва ме с лаенето си… и когато харесва някого, му текат лигите! Разбрах, че никой не е перфектен, и Сами не е изключение. Много се радвам, че духовният ми учител ме харесва, но след всеки път, когато го видя, трябва да се къпя и преобличам.

5. Играйте, играйте, играйте!

Кучетата играят с часове всеки ден, без да си дават сметка за времето. През останалата част от денонощието пък или спят, или въртят опашки, защото са щастливи - понякога и без основателна причина. Забелязал съм, че когато имам проблем, често вземам нещата твърде на сериозно. Смятам, че ако приемаме всичко като игра, ще се усмихваме повече. Може би най-важният духовен урок, който можем да научим от кучетата си, е да играем повече! Играйте, играйте, играйте!