Голяма роля за поддържане на езика ни играят българските училища в чужбина, църквата, църковните общини и медиите ни.

Близо 15 млн. души по света говорят български език. Това става ясно от нова карта, изработена от учени от Института по български език при БАН, пише в. "Монитор". По нея е работено през последната година и са използвани данни от Агенцията за българите в чужбина. Проектът е и продължение на картата на диалектите ни, която обхващаше историко-географското землище Мизия, Тракия и Македония.
„Още тогава обаче започнаха да ни питат къде са българите от Банат, от Бесарабия. Дадох си сметка, че езикът ни е свързан с българоезичните, които са се разселили навсякъде по света по икономически или политически причини. Затова реших, че е време
да изготвим друга карта, която е по-скоро моментна снимка
тъй като преселванията още не са приключили“, обясни пред „Монитор“ ръководителят на проекта доц. Ана Кочева от Института по български език при БАН. Според нея обаче изследването очертава тенденциите и посочва в какви посоки е тръгнал българинът по света през последните няколко години. Става дума за два типа преселвания-преди 1989 година и след промените до днес. Най-предпочитани през последните години от 

сънародниците ни са били Германия, Великобритания, Франция, Италия, Гърция, Канада и най вече Испания. Според учените ни това най-вероятно се дължи на добрия климат. След 1995 година броят на емигрантите ни там непрекъснато расте и вече достига 300 000, като това са предимно млади хора на възраст 25-29 години.
След 1989 година пък броят на преселниците ни в САЩ е нараснал на половин милион, като само в Чикаго общността ни вече е 250 000 души. В щата Илинойс, област Кук, дори българският е официален. Там на езика ни се дават дори разяснения от данъчната администрация.
„Очевидно там българите са добри данъкоплатци. Доколкото разбрах, и в други щати езикът ни ще придобие такъв статут, но още не мога да дам конкретна информация“, обясни доц. Кочева. Тя поясни, че данните на Държавната агенция за българите в чужбина малко се различават от посочените от диаспората ни. Затова в картата са приети усреднени данни.
Много голяма роля за поддържане на езика ни играят българските училища в чужбина, българската църква, църковни общини,както и медиите ни. Но според учените ни трябва да се работи много с българоезичните по света, за изграждането на наши училища.
„Това са българи, които желаят да запазят езика и културата си и зад граница. В Щатите съществува такава атмосфера, която позволява изучаването на родните езици, независимо от държавната култура и обучението по английски“, коментира и доц. Лучия Антонова. Според нея би могло още много да се проучва по въпроса и картата е само малка част от изследването.

Българският пък е матуритетен език в Австрия, което според учените ни е плод на дългогодишни усилия на българи, живеещи там. Такъв статут се опитват да получат и българите и в други европейски страни.