Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Това показва проучването на "Алфа Рисърч" на обществените нагласи от септември 2016 г. Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32.6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ. Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Георги Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18.3% за Георги Първанов, 18.5% за Корнелия Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения. В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Татяна Дончева. Оставайки в страни от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението й се покачва до 21.9%. Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов, който достига 20% одобрение.

Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13.4% за Валери Симеонов и 4.5% - Волен Сидеров. Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – Меглена Кунева (9.8%), Радан Кънев (7.8%), Николай Ненчев (7.3%), Божидар Лукарски (5.4%). Тази свита стартова подкрепа вещае трудна кампания за Трайчо Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини. В декларираните електорални нагласи няма особена динамика. Трябва да се отбележи и това, че на прага на кандидат-президентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати. 57% от гражданите с право на глас декларират, че ще участват в Президентските избори. 51% заявяват готовност да гласуват на Референдума, който ще се проведе заедно с тях. Този процент е само с 2 пункта по-висок от отговорилите положително на същия въпрос месец преди Референдума за електронното гласуване през миналата година. Реалната активност тогава беше 39.67%. Интересен от политическа гледна точка е въпросът, дали провеждането на Референдум заедно с национални избори ще доведе до ръст в избирателната активност, или всенародното допитване отново ще остане по-неглижирано. Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост. Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите. На този етап и на база настоящото проучване, Алфа Рисърч може да се ангажира със следните тенденции по отношение на президентския вот: - Изходът от кандидат-президентската надпревара със сигурност ще се реши на втори тур - Конкурентните кандидатури в ляво и съперничеството между основните формации не намаляват, а увеличават електоралната мобилизация на техните симпатизанти - Името на кандидата на ГЕРБ има по-малко значение за първи тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур