Семейните ценности могат да имат сантиментална стойност, но ползата от тях често е съмнителна. Просто попитайте UniCredit. Най-голямата италианска банка е получила оферти за своето звено управление на активи Pioneer, което според сведения се оценява повече от десетократно над доходността му, пише екип на Financial Tmes. Банката трябва да продадва, а други италиански банки да помислят дали да не последват примера й.

Това противоречи на обичайния ред на нещата, но традиционният бизнес на банките – да отпускат кредити – се намира в лоша форма, а плоските графики на доходността предполагат, че вероятно така ще остане и за в бъдеще. Управлението на активи донякъде обира луфтовете. Неговите базирани на такси приходи са по-предвидими, ангажират по-малко ресурс, а възвръщаемостта на капитала обикновено е по-висока. Според оценки на McKinsey, към момента има около 7 трилиона евро в парични средства и краткосрочни депозити, носещи нулева доходност. Банките могат да се възползват от своите мрежи за дистрибуция, за да привлекат тези свободни пари в инвестиционни продукти. Акциите на банки с големи звена за управление на активи, като например UBS, се търгуват с премия.

Но мащабът е от значение. Според анализатори, за да достигне ефективността, необходима за привличане на пари от институции (а не само от клиенти на дребно), една банка трябва да има около 400 млрд. евро активи под управление. Pioneer има 245 млрд. евро, а ценообразуването вече се намира под натиск. Ако Европа последва пътя на САЩ, където евтините пасивни стратегии са заграбили една трета от активите под управление, то таксите ще паднат още. Тогава ще се наложи консолидация.

Друг вариант е UniCredit да го продаде на печалба и да насочи получените средства в технологии или преструктуриране на операциите на дребно. Société Générale например стори това миналата година, когато продаде дела си в Amundi. Тя продължава да събира такси за разпространението на продуктите на Amundi в клоновата си мрежа.

Би било по-лесно да се убедят европейските банки да продадат второстепенната си дейност по управление на активи, ако основният им кредитиращ бизнес бе по-печеливш. Но тъй като вероятността това да се случи в близко бъдеще е малка, управлението на активи вероятно ще си остане за тях светъл лъч, от който няма да искат да се лишат. Ще държат семейните ценности в сандъците и няма да ги продават. Което ще говори на инвеститорите много за състоянието на европейското банкиране.