България се включва в Програмата „Човекът и биосферата”

Националният комитет по Програмата „Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО одобри номинациите за обявяване на биосферните резервати "Централен Балкан", "Червената стена", "Узунбуджак" и "Сребърна" и ги внесе в Секретариата на програмата. В ЮНЕСКО е представена и пътна карта, очертаваща рамката за развитие на мрежата от биосферни резервати у нас и присъединяването им към световната мрежа. 
"Узунбуджак" е обявен за резерват през 1956 г. със Заповед на Министерството на горите и горската промишленост. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати. Биосферният резерват „Узунбуджак“ е разположен в сърцето на Странджа планина, в землищата на с. Кости и с. Сливарово. Разположен Защитената територия се намира изцяло в двукилометровата гранична ивица. Територията на резервата е разположена върху най-дългото отклонение на Резовското било – Узунбуджак, завършващо с двата буджака – големия и малкия. Етимологията на името идва от турски език („узун“ – дълъг и „буджак“ – тихо, закътано място). Днес в научната литература и карти резерватът се назовава „Лопушна“.
От МОСВ информират, че българското екоминистерство подкрепи процеса по избор и номиниране на биосферни резервати чрез проект, финансиран от Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и изпълнен от Българска фондация „Биоразнообразие”. Проектът целеше да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати от „стара“ генерация. При реализирането му бяха проучени възможностите за създаване на съвременни биосферни резервати в осем региона на България. 

По проекта се предвиждаше изготвянето на номинационни формуляри за районите, в които инициативата се приема от местните общности. Номинирането на четирите биосферни резервати бе подкрепено с решения на ОбС на присъединилите се общини. Документите бяха подписани от кметовете, от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, от директора на Изпълнителната агенция по горите и от председателя на Националния комитет по Програмата.
България се включва в Програмата „Човекът и биосферата” (МАВ) през 1977 г. със 17 строги резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа. Със Севилската стратегия от 1995 г. ЮНЕСКО прие нова концепция за биосферните резервати, съгласно която едновременно със защитата на природата резерватите следва да създадат условия за устойчиво развитие на местните общности и региони. Ефективното управление и функционирането на биосферните резервати предполага участие на всички заинтересовани страни, за да се постигне устойчив баланс между опазването на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, и справедливата подялба на ползите от управлението на територията.