Отидох в Тайланд за пари

Бившият футболист на Левски Дарко Тасевски заяви в специално интервю за Дарик радио, че е горд, че е играл за „сините“. Плеймейкърът, който в момента е на 32 години, добави, че иска да се изявява по терените още поне 3-4 години.

Както е известно, договорът на Тасевски със Суфанбури изтича в края на 2016-а година, като е възможно македонецът да остане свободен агент. Припомняме, че в Тайланд бе обявен едногодишен траур заради смъртта на най-дълго управлявалия монарх Пумипон Адулядет. Първоначално бе съобщено, че в идните три месеца се преустановяват всички дейности в държавата, в това число и футболният шампионат, но в последствие се оказа, че срокът ще е по-дълъг.

„Добре съм. Дълго не се бях прибирал. Може би година и половина. У дома си е най-добре. В Тайланд съм със семейството. Вярно, че е трудно, няма толкова приятели и познати. Но пак свикваме. В началото бе трудно, но с времето се свиква. Много пъти даже мислехме дали да не останем там да живее. Там животът е по-лесен и спокоен“, започна Тасевски.

Левски и Тасевски може да се съберат отново

„Много е важно да си със семейството, когато си далеч. Веднъж бях сам за един месец и ми беше много тежко. Едва дочаквах децата и Ромина да се приберат“.

„За много хора е странно, че има такъв траур в Тайланд. Но за тях това е много тъжно. Цяла година ще трае траурът. Има голямо уважение към монарха там. За нас чужденците също бе много странно. След смъртта на краля всичко спря и футбол и забавления. Първенството свърши щом почина кралят. Нямаше значение кой е първи, кой втори...всички свърши и така приключи. Това по нашите ширини няма как да стане“.

„Да съм честен, не отидох там (бел.ред. Тайланд), защото много ми харесва. Отидох за пари. Разликата е голяма. Всички знаем какво се плаща по Китай и Япония. Не е на това ниво, но се доближава. Още два месеца имам договор, до края на годината. Тази седмица се прибирам да си уредя нещата и след това ще видим“.

„Като вариант не го изключвам да се върна тук. Свикваме и с обстановката в България, както казах, не се бяхме прибирали от дълго. Почва да ни харесва. Децата ми говорят само английски. Разбират български и македонски, но отвръщат на английски“, каза още Тасевски.

„Казах и вчера в едно интервю – не искам да излиза, че се предлагам. Търсят ме хората, вдигам и говоря пред медиите. Но стана така, че все едно се предлагам. За мен винаги е било удоволствие, че съм играл в Левски и е било гордост да го казвам. За мен би било хубаво да се върна, но никой не ме е търсил“.

Тасевски се върна и назад във времето, когато се подвизаваше на „Герена“: „Жалко, че няма сега успехи. По наше време имаше сериозни футболисти в отбора. Не искам да подценявам настоящите играчи. Но ние имахме сериозен отбор – Йовов, Гаджев, Жоазиньо. Ние тогава започнахме от втория предварителен кръг на Лига Европа и стигнахме до групите. Видях празния стадион на мача с Черно море, много е тъжно. Явно хората са разочаровани от футбола, че няма успехи“.

„70 000 души имаше на Тайланд и Австралия. Самата култура там е различна. Там повече се уважават. Обичат си и спорта. Не е на кой знае какво ниво футболът, но си уважават играчите. Вие си нямате представа каква гордост е да си национал там. Имат спонсорски договори за тези играчи. Атмосферата на стадиона е страхотна. Там се случва да отпадне отборът, но пак има аплодисменти и то от феновете на противника. Не мога да си представя тук да загубиш и феновете да те аплодират, и то на противниковия тим“, коментира още Тасевски.

„Там има богати и бедни. Хората обаче не се оплакват. Идва мач – купуват си тениска, шалче и отиват да изпитат удоволствие“.

За бъдещите си планове, македонесът сподели: „Мисля, че мога да поиграя още три-четири години. Може и там да остана. Ще видим. Понякога обаче ми липсва тръпката от тук. Тук се играе повече с хъс. Футболът в Европа е различен. Там се е случвало да паднем, след като сме водили с 2:0, обръщат ни 3:2. Аз влизам в съблекалнята, псувам, а всички са спокойни. Там всичко е по-спокойно“

„Всеки чака големия мач, за да иде. Не знам доколко е правилно това. На стандарта в Тайланд, средната заплата сигурно е по-ниска от тук – 5 лева е най-евтиният билет за мач. С тези пари може да яде една седмица по капанчета по улицата“.

На въпрос за Гара Дембеле, с когото Тасевски направи страхотен тандем при съвместния им престой на Герена, халфът отговори: „Последно с Гара Дембеле се чух при първата си година в Тайланд. Писа ми SMS дали може да играе при мен. Показах видеа тогава на шефовете, но като ме питаха къде играе сега, им казах, че е в Дубай, имаше и някаква пауза и това изигра лоша шега. С Жоазиньо се чуваме. Ние си го знаехме, че беше пич. Много готин. Радвам му се, че успя да направи такова име. Той си беше футболист“.

„Не мисля, че всичко е до парите. Не знам какви пари се взимат сега в Левски. Надявам се, че чужденците взимат добри заплати. И аз, и Жоазинсо, и Демебеле не сме взимали извънземни заплати. Може би някои играчи сега не успяват да си покажат всички качества“.

„Не е лесно с три деца, но посвикнахме. В Тайланд обаче е по-лесно. Може би, ако бяхме в България, нямаше да имаме три деца. Имаме една гледачка, децата ходят на училище, почти цял следобед имаме свободно време. Гледачката е по-евтина, от колкото в България“, продължи Тасевски.

източник: Gong.bg, Валентин Грънчаров

„Всяка седмица ходя на тайландски масаж, но на нормалния. Той наистина си струва парите. Като правиш масаж на краката, а чувстваш тръпка в главата, това е истинският масаж. На същите килограми съм като преди години в Левски“.

„Не съм пробвал хлебарки, червеи и скорпиони. Има ги обаче навсякъде по улицата в Тайланд. Има наистина всичко за хранене. Всякакви ресторанти има в Банкок“, добави плеймейкърът.

„На 32 години съм. Не ми е отминало толкова времето още. Усещам се още добре“, завърши Тасевски.