Живот на кредит. Задлъжняваме ли повече и кои прибягват по-често до заем – мъжете или жените?

Сметките на експертите показват, че именно първите месец-два от годината се оказват най-сериозното изпитание за джоба ни. „Декември е месеца, в който най-много развързваме кесията. В месеците след това идват и големите сметки за ток и отопление”, коментира Димитринка Гринко от Асоциацията на колекторските фирми.

Сметки, подаръци, пътувания – удрят по джоба и на Николета. И след празнуването – сметката не излязла. И идва план Б – кредит. Нужда от бързи пари – и бързо решение. Парите идват бързо, но бързо след това – и сметката, а тя отново не излиза. „Разбираш го, когато дойде време да платиш – никой не ти предлага договор да разпишеш, не отиваш в офис – всичко е отиваш, дават ти парите и си тръгваш – и после разбираш, че трябва да върнеш 150 % отгоре. Когато човек е в безизходица се стига и до такава ситуация”, коментира Николета Великова.

Николета обаче се усетила навреме. Често зад обещанията за бързи пари, минимум документи и равни месечни вноски в обявите по спирки, стълбове и дървета стои само един телефон. А срещу него рядко има лицензирана финансова институция, предупреждават и от Комисията за защита на потребителите. От бранша също съветват внимателно да проверявате кой точно отпуска заема. „Тогава, когато един търговец не е готов да сложи името и марката си пред рекламата за продукта – това е една гаранция, че той се страхува от нещо. Можем да стигнем до нелицензирани компании, измамници – които въобще не са финансови институции, или банки, които нямат право да предоставят такива услуги – които устно обещават една цена на услугата, а после изискват друга и се стига и до тормоз на потребителя”, коментира Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.

Как обаче да избегнем капана на измамниците? Първо – да проверим колко точно ще ни струва заемът. „Крайната цена на кредита е явна от стандартния европейски формуляр – в него има сумата, посочена за кредита, който взимате и финалната сума, която дължите в края на срока на договора”, обясни Николай Цветанов. Трябва и да сте убедени, че сте съгласни с всичко, което подписвате. Добре е преди да подпишете договора за кредит - да сравните няколко предложения на различни търговци. И до заем да се стига само в краен случай.

Средният размер на бързия заем е 400 лева. Доста по-рядко около 1000-2000, а с него се покриват всякакви разходи от длъжника. „Преди няколко години бързи кредити теглеше човек със средно образование и ниски доходи. Сега с дигитализирането на услугите, с по-лесния достъп се наблюдава една тенденция все по-млади хора – до 30 години и с висше образование да се възползват от тази услуга”, обясни Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.

В опитите да закърпи бюджета Николета тегли и заем от банка. Не успява да плаща вноските в срок и следва обаждане. От колектори. От фирмите за събиране на вземания съветват да не забравяме за задълженията си. „Винаги трябва да плащаме първо задълженията си към кредитори, задължения към доставчици на комунални услуги и след това всичко останало, което ни се иска да направим с парите си”, коментира Димитринка Гринко от Асоциацията на колекторските фирми.

След като сметката не излязла, Николета вече си прави сметка. „Отскоро си водя списък – приходи-разходи и върши работа”, призна тя. И все пак въпреки бързите кредити не се оказват лесни – тъй като само един от десет кандидати за заем е одобрен, показват данните на бранша. Затова и лошите бързи кредити са под 3 %.