Експеримент доказа подобряване на реакциите и краткосрочната памет за сметка на трайното запаметяване

Увлечението по компютърни игри със стрелба и някои други видове подобрява реакциите и краткосрочната памет, но води до атрофиране на центъра на дългосрочната памет в мозъка. Това се казва в статия, публикувана в списание Molecular Psychiatry, цитирано от Канал3.

През последните 20 години учени, общественици, политици или просто разтревожени родители спорят здраво за ползата и вредата от компютърните игри, за това как те могат да повлияят върху поведението на децата и възрастните, както и върху работата на човешкия мозък. Наскоро този въпрос заинтригува и неврофизиолози, които откриха, че някои типове игри подобряват реакцията и паметта.
Като анализират резултатите от тези наблюдения Уест и колегите му забелязали, че много от участниците в тези опити са показали не само подобряване на реакциите и епизодичната памет, но и известно влошаване на дълговременната памет. Това накарало учените да извършат повторни експерименти, при които те наблюдавали не измененията в отделни части от мозъка, а цялата нервна система.
В експеримента участвали две групи доброволци: в едната влезли около 20 пристрастени геймъри, а във втората – пак толкова хора, които не са били увлечени по видеоигрите.
Преди експеримента учените помолили геймърите да минат през дълъг сеанс игра и да поиграят на Call of Duty, Killzone, Borderlands 2 или какъвто и да е друг „шутър” в продължение на 90 часа, след което надникнали в мозъка им с помощта на магнитен резонанс и предложили обикновен тест - игра за реакцията и паметта, при който трябвало да се запомни изход от лабиринт и да бъдат изведени от него четири пъти еднаквите фигурки.
От една страна тези експерименти потвърдили, че геймърите имат по-бърза реакция и по-добра епизодична памет, отколкото тези, които не се увличали в игрите. Това се изразявало в увеличена дебелина и активност на участъка от кората и дълбочинните слоеве от мозъка, отговарящи за тези функции.
От друга страна „ъпгрейдът” се оказал не твърде полезен за геймърите – повишаването на активността на т.нар. ивичесто тяло на мозъка, управляващо реакциите и краткосрочната памет, довело до понижаване на активността на хипокампа - центъра на дългосрочната памет. Това се изразявало в начало на атрофиране на и намаляване на обема на хипокампа, което би могло да доведе до проблеми с паметта в преклонните години.
Подобна „скита цена” на подобряването на реакциите и краткосрочната памет, както отбелязват учените, може да бъде много опасно за тези, които са с хипокамп в лошо състояние – носителите на болестта на Алцхаймер, Паркинсон, старческата деменция или шизофрения.
Както подчертават учените не всички игри въздействат върху мозъка по подобен начин. Паралелните експерименти с друга група доброволци, коти играли на триизмерната версия на „Марио” и някои друти подобни.
Работата на хипокампа на тези доброволци се увеличила. Особено силна това се проявило при игри, където няма компас, вградени карти и друга навигация , което карало играещите сами да запомнят ориентири и да разчитат на паметта си по време на играта.
По тази причина учените съветват разработчиците да усложняват геометрията и ландшафта и да се откажат от автоматична навигация, за да помогнат на играещите да избегнат атрофиране на мозъка.