Решението е взето на заседание на 29–та сесия на Mеждуправителствения координационен съвет на програмата „Човекът и биосферата“

„Сребърна“ получи Сертификат за Биосферен парк на ЮНЕСКО. С него се удостоверява, че защитената територия покрива новите предизвикателства на Севилската стратегия за управление на биосферните резервати на Програма „Човекът и биосферата“ на международната организация. Това съобщиха от пресцентъра на РИОСВ-Русе.

Решението за обявяването на биосферните паркове „Сребърна“, „Централен Балкан“, „Червената стена“ и „Узунбуджак“ е взето на заседание на 29–та сесия на Mеждуправителствения координационен съвет на програмата „Човекът и биосферата“. Тя бе проведена през юни т.г , в Централата на ЮНЕСКО в Париж .

Съгласно изискванията на стратегията от Севиля за Биосферен парк „Сребърна“ са определени три зони – „сърцевинна“, „буферна зона“ и „преходна зона (зона за развитие)“, включваща цялата територия на община Силистра.

Сърцевинната зона включва обявения според националното законодателство през 1977 г. резерват „Сребърна“, с площ 892 ха, която удовлетворява изискванията на Севилската стратегията за дълготрайно опазване на консервационно значимите местообитания и видове. Буферната зона на резервата представлява естествен буфер на сърцевинната зона. На територията й се опазват консервационно значими природни местообитания на редки животински видове, в т. ч. птици. Преходната зона предлага уникални условия за развитие на различни дейности насочени към устойчиво развитие, опазване на културното многообразие, традициите и обичаите. Хармоничната връзка между трите територии е предпоставка за изпълнение и на трите функции на пост-севилски биосферен парк.

РИОСВ-Русе ще предостави копие от сертификата на община Силистра и ще проведе информационно-образователни срещи със заинтересованите страни.

В продължение на почти 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно своята „консервационна“ функция, насочена към опазването на генетичните ресурси, видовете и екосистемите и осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование. През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства. Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата, като първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – и от чисто „опазваща“ и „научна“, е преминала и към „функция на развитието“, ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси.