Софийската зоологическа градина има 130-годишна история, която прилича на приказка – в нея има цар, войни и щастлив край.

Негово височество княз Фердинанд има богати знания и изявен интерес към птиците, насекомите и ботаниката, както и огромен интерес към природата. Тези интереси на монарха са известни, и между подаръците, които Фердинанд получава от народа за добре дошъл, има и животни. Първото е черен лешояд, за който веднага е построена волиера в парка на двореца Врана. След него се появяват колхидски фазани, благороден елен и едно малко мече, хванато в Родопите. Скоро става ясно, че в двореца мястото няма да стигне за зараждащата се зооколекция. Затова в края на 1887 със специален указ на княз Фердинанд Сакс-Кобург–Готски се отрежда терен за Зоологическа градина в Царската ботаническа градина.

По онова време мястото се намира в края на града, в близост до днешната Борисова градина. През 1890 Царската зоологическата градина заема това място след облагородяването му и усиления строеж на клетки. Настанени са първите животни – видри, диви кози, елени, хищни птици, лами, лебеди и жерави.

До края на XIX в. колекцията на зоопарка нараства значително. Купена е първата двойка лъвове. Има видри, кафяви мечки, едногърба камила, елени вапити и безоаров козирог. Построени са мечкарника, дългата волиера за фазани и пауни, както и първият басейн за водолюбиви птици, където плуват розови пеликани, черни лебеди, гъски и патици.

През 1895 година е монтирана и високата куполообразна волиера за хищни птици. Там живеят брадати, белоглави и черни лешояди. Величествените брадати лешояди имат цели 13 поколения. Това постижение разнася по света славата на Софийската зоологическа градина като солиден природонаучен институт, където единствено успяват да размножават на затворено тази рядка птица.

През 1896 е назначен първият директор на градината – Бернхард Курциус, дошъл от Кобург заедно с Фердинанд като главен ловец на двореца. По това време колекцията в Зоопарка достига впечатляващи размери. Там живеят 1 384 животни от 266 вида.

В началото на 20 век се създава терариум, в който живеят южноевропейски змии и гущери, както и млад крокодил, донесен като подарък от една софиянка, закупила го от световното изложение в Чикаго през 1904 г., описано от Алеко Константинов. Той живее дълго – няколко десетки години. Идват първите тибетски якове, нандута, газели и други тревопасни животни.

През 1912 г. от Хамбург пристигат един мъжки и един женски индийски слон. Предоставят им обора в двореца Враня. Мъжкият е кръстен Нал, а женската — Дамаянти – по едноименния индийски епос. С тяхната поява започва традиционното отглеждане на слонове в Софийския зоопарк. Това е причината днес емблемата на Зоологическа градина-София да е слон с корона. През 1929 по проекти на архитект Станиславов е завършен строежът на слонарника в Царската зоологическа градина. Същата година слоновете са настанени там.

По време на Първата световна война храната и материалите за Зоологическата градина се дължат на двореца. Почти всички работници, които трябва да се грижат за животните, са пратени на фронта, което създава трудности. Зоологическата градина е пряко подчинена на Природонаучния музей и на неговия директор д-р Иван Буреш – академик и учен от световна величина. Благодарение на неговото умело ръководство годините на войната са преживени без особени сътресения.

След смъртта на Бернард Курциус, който 40 години е директор на Зоологическата градина, титулярен директор става видният наш орнитолог Павел Патев. Той е и първият българин, който заема тази длъжност и заедно с него към Зоологическата градина преминава и Българската орнитологична централа.

На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война, което създава много проблеми за Зоологическата градина. Когато след жестоката бомбандировка на 30 март 1944 година софиянци бягат ужасени от столицата, Павел Патев и някои служители на градината проявяват смелост и доблест и остават на своя пост. Шест бомби падат в Зоологическата градина и причиняват големи опустушения – съборени са няколко сгради с животни и къщата на маймуните, разкъсани са кафезите на блатните птици, до основи е опожарено дирекционното помещение с библиотеката и регистрите. Целият терен на градината е разоран и осеян с грамадни ями от бомбите.

Директорът Павел Патев заедно с малкото останали зверовъди обикалят улиците, търсят и събират из руините убити коне, волове и други животни, за да нахранят с тях останалите живи хищници. Трябва да гонят и ловят сред развалините на града избягалите маймуни. В дните, когато месото не достига, се налага да застрелват някои от тревопасните животни.

От 1 януари 1947 г. Софийската зоологическа градина минава към Българската академия на науките. Една година по-късно Павел Патев се пенсионира. През 1948 за директор на градината е назначен известният български ентомолог д-р Кръстю Тулешков, който заема този пост до 1960 г.

В началото на 1960 г. Софийската зоологическа градина минава под ръководството на Софийския градски народен съвет. Колекцията от животни постоянно нараства, а градината вече е в центъра на разрастналата се столица.

Световноизвестният зоолог Бернхард Гжимек посещава стария Зоопарк и остава възхитен от Зооколекцията и архитектурата му. По негово мнение това място не трябва да се унищожава напълно. В началото на 1966 г. идейният проект за новия Зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в в Горни Лозенец, близо до планината Витоша и изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.

След като строежът е почти завършен, през 1983 г. подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 г. година и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните.

На 10 септември 1984 г. новият Зоопарк, построен от строителни войски, е открит и отворен за посетители.

Днес в зоопарка посетителите му могат да видят 1899 животни от 281 вида,близо половината от които са в сектор "Аквариум" - 934.