Все още са "живи" обичаи като Бабин ден, коледуване, лазаруване, сурвакане

Заради особената историческа съдба на Силистренския край тук са събрани потомци на преселници от почти всички краища на страната. Гребенци са местното население, шиковци - от Провадийско, тракийци, преселници от Северна Добруджа, съобщава БТА. И затова акад. Михаил Арнаудов пише, че "Добруджа ни дава в миниатюра етнографската картина на близо половина България".
В свои изследвания Донка Съботинова - силистренски етнограф - е описала над 130 религиозни празници и обичаи. Изследвани са 39 населени места - близо една четвърт от всички селища в Силистренско. Според изследването най-много празници имат българите-християни - повече от 50 през годината. Двайсет и осем са празниците на русите старообредци, повече от 20 празника имат ромите в региона, мюсюлманите и турците-сунити - 13, а алианите (казълбашите) - 15. Петнайсет пъти празнуват и арменците в Силистренско.
Първият писмен източник, който е свидетелство за обичай с маскирани хора на територията на българските земи, е житието на християнина-мъченик Св. Дасий Доростолски, живял в Доростол /Силистра/. Описанието се отнася за Силистренския край. При посещението си в България приживе папа Йоан-Павел II дари част от мощите на светеца и сега те се пазят в силистренския катедрален храм "Св. св. Апостоли Петър и Павел".
Много от обичаите се припокриват с други области в страната или вече не са част от бита на населението. Все още са "живи" обичаи като Бабин ден, коледуване, лазаруване, сурвакане, други се пресъздават от художествени колективи в читалищата и в клубовете на пенсионерите. Това дава и възможност те да бъдат запазени за поколенията.