Проведе се форум за земеделието и икономиката в Пловдив област

„В контекста на предстоящите Европейски избори трябва ясно да си дадем сметка, че благодарение на европейската солидарност икономиката на България е в подем и конкурентна на останалите европейски държави.
Земеделието е движеща сила в региона на Пловдив област и усилията на
правителството са насочени към това да се подкрепя развитието и на
малките и средни производители. Това каза председателят на Предприемачи ГЕРБ Валя Чилова по време на регионалния форум “Земеделие и икономика. Тенденции и предизвикателства“ в Старосел. Тя благодари за усилията и организацията на структурата на Предприемачи ГЕРБ Пловдив област за провеждането на това събитие, тъй като бизнесът в този регион има нуждата да чуе от първа ръка тенденциите в земеделието и икономиката.
Организатори на събитието са Предприемачи ГЕРБ, Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ и Фондация „Ханс Зайдел“.
На форума присъстваха над 120 представители на ПГЕРБ от Стара Загора,
Хасково, Велико Търново, Пловдив и общините в област Пловдив, кметове на ГЕРБ, членове на НИС Предприемачи ГЕРБ, както и организационният
секретар на структурата Зафир Зарков, представители на ЖГЕРБ, на
местния бизнес и държавната власт. Гост-лектори бяха министърът на
земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министърът на
икономиката Александър Манолев и заместник-областният управител и
областен ръководител на ЖГЕРБ Пловдив област Евелина Апостолова.  
Гостите бяха приветствани от областния координатор на ГЕРБ -Пловдив
област и кмет на община Стамболийски Георги Мараджиев.
“За мен е чест и удоволствие да ви приветствам в област Пловдив, една от най-значимите и най-развиващите се икономически области у нас, която се налага като индустриалната столица на България през последните години.
Благодарение на стратегическото си местоположение и отличната
свързаност, област Пловдив се е утвърдила като водещ транспортен и
логистичен център. ИТ и бизнес услугите са сред най-динамично
развиващите се сектори през последните години, като предоставят нови
възможности за работа и създават добавена стойност". Това каза при
откриването Георги Мараджиев.
„Българското земеделие, след пълноправното членство на страната ни в
Европейския съюз, се развива в много по-динамична и атрактивна за
бизнеса среда с нови правила, но и с много повече нови и разнообразни
възможности“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите
Румен Порожанов по време на форума в Старосел.
„Важно е да се отбележи, че реформата за общата селскостопанска
политика не може да бъде завършена преди да се финализират преговорите по Многогодишната финансова рамка след 2020 г. – дебат, който все още активно продължава. По последната информация се очаква финансовата рамка да се одобри през октомври 2019 г., каза още  министър Порожанов.
По думите му по отношение на директните плащания, един от най-важните моменти касае сближаване нивата на плащанията между държавите-членки, или т.нар. външна конвергенция.  Правилото е в рамките на следващия седемгодишен период парите за директни плащания постепенно да нарастват, докато се покрие 50% от разликата между настоящото национално ниво и нивото от 90% от средното за ЕС.
„Следва да отбележа, че тази разлика не е голяма за България, но въпреки това се очаква да донесе леко покачване на средствата за директни плащания в предстоящия 7-годишен период. Редица държави-членки, включително и страната ни, заявиха че таваните на директните плащания следва да бъдат определени на национално ниво и да бъдат доброволни, за да се осигури ефективна приложимост. Позицията на България е таванът на плащанията да бъде индивидуално решение на страните, а не 60 000 евро върху всички директни плащания, каквото е първоначалното предложение на ЕК.
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., има
за цел да увеличи добавената стойност от земеделие, създаване на работни места и спиране на обезлюдяването в селските райони. Липсата на работна ръка в селското стопанство у нас е сериозен проблем, но той съществува и в други страни от Европа и всички търсят  неговото решение.
В Закона за насърчаване на заетостта (чл. 51) е предвидена мярка за
стимулиране на работодателите да разкриват работни места, от които може да се възползват и предприятия в селското стопанство при спазването на определени условия. Съгласно разпоредбите за всяко разкрито работно място, на което е нает продължително безработен, безработен до 24 години или над 50 години или безработен с основно или по-ниско образование, на работодателя се предоставят суми, с които с покриват до 50% от разходите за заплати и осигуровки за период от 3 до 12 месеца. През 2018 г. от тази мярка са се възползвали 24 работодатели от селското стопанство, уточни министър Порожанов.
„Ще направим всичко възможно с  Държавен фонд “Земеделие” да изтеглим плащането на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци през март вместо април, както е по индикативния график. Това са 75-80 млн. лв., свързано е с обработка на документи, но смятам, че ще се справим". Той допълни, че за претърпени щети за напълно пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични събития настъпили през 2016 и  2017 г. е изплатен финансов ресурс в размер на 1 882 709 лв. на 203 земеделски производители. Към общия ресурс за 2017 г. - 632 873 лв. се разпредели допълнителен финансов ресурс в размер на 667 127 лв., при което се осигури ресурс в размер на 1 300 000 лв.,  каза в заключение министър Порожанов.
Размерът на вътрешните и външните инвестиции в България през 2018 г. се очаква да достигне 20 млрд.лв. Това съобщи по време на форума
заместник-министърът на икономиката Александър Манолев и направи
уточнението, че обобщените данни на НСИ все още не са публикувани. По
думите му в България няма спад на инвестициите, точно обратното –
наблюдава се устойчив ръст. Нещо повече, по данни на Евростат, по дял на инвестициите от БВП, България се нарежда преди страни като Италия,
Гърция, Люксембург, Обединеното кралство и се изравнява със Словакия“, каза още зам.министър Манолев. Неговата прогноза е за нов ръст на инвестициите през 2019 г., като аргументира това с нагласите на
чуждестранния бизнес у нас. Според изследване Германо-българската
търговска камара, близо 90% от немските компании у нас биха инвестирали отново в България, ако имат тази възможност. Подобни са нагласите и сред шведския бизнес - 94% от компаниите опериращи в България планират да разширят или запазят дейността си у нас, стана ясно от изнесените данни.
„Постигнахме значителни резултати за последните 10 години, които често
самите ние не отчитаме. Разбира се проблеми имаме и днес и се надявам с общи усиля да ги решаваме“, допълни Александър Манолев. Подробно
засегнат бе и един от основните проблеми на бизнеса през последните
години – недостигът на кадри на пазара на труда. „Дългосрочното решение на въпроса е масово застъпване на дуалното обучение и подготовката на специалисти, от които компаниите имат нужда“, подчерта икономическият заместник-министър. По думите му институциите работят в тясна координация по темата, а Министерството на икономиката вече е предприело няколко конкретни стъпки в тази посока – разработен е образец на трудов договор между работодател и ученик; изготвена е отраслова карта на регионите и предстои да се създаде онлайн регистър на работодателите, които отговарят на изискванията за провеждане на дуално обучение, каза още зам.министър Манолев.
В края на форума заместник-областният управител на област Пловдив
Евелина Апостолова даде яснота за предпоставките и възможностите за
развитие на туризма в областта.