По думите на Добрин Иванов мерките не са достатъчно фокусиране и таргетирани

В студиото на „Здравей, България” по Нова тв икономистът Стоян Панчев и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България дискутираха по темата за растящата инфлация у нас.

"Относно помощите от държавата - когато помагаме на хората в тежката ситуация с цените, ние допълнително стимулираме инфлацията. Този проблем стои пред всички правителства. Затова вчера на кръглата маса беше казано, че за да се спре скокът на инфлацията, трябва да има рецесия - чрез качване на лихвите, свиване на търсенето”, каза Стоян Панчев.

Според него добра мярка е повишаването на прага за регистрация по ДДС. Единственият проблем е, че тя ще започне да действа след 6 месеца, поясни той.

"Мерките бяха дефинирани като антикризисни, но нека видим каква е кризата. Тя включва повишени нива на инфлацията и намалени нива на икономическия растеж. Предвиждахме растеж 4,8%, а от вчера прогнозата на ЕК е 1,6. Мерките не са достатъчно фокусирани. Те увеличават разполагаемите доходи в най-ниско доходните групи, което означава, че ще повишат търсенето. Мерките са проинфлационни, а не антиинфлационни. От друга страна, те не стимулират икономическия растеж, защото не повишават икономическата активност. Приличат на мерките преди изборите, могат да бъдат дефинирани като предизборни. Много е трудно когато имаш инфлационни процеси, да предприемеш такива мерки, че да не влезеш в рецесия”, обясни Добрин Иванов.

По думите му мерките не са достатъчно фокусиране и таргетирани. „Времената са трудни и няма изглед да станат по-добри в краткосрочен план. Мерки от рода на повишаване на всички пенсии с еднакъв размер разрушават пенсионния модел. Мерки от рода на всички ползватели на горива получават някаква отстъпка също не са достатъчни, защото някои хора нямат коли”, каза още Иванов.

 Относно влизането на България в еврозоната, двамата са на различно мнение.

„Добра антиинфлационна мярка ще бъде да се забави влизането ни в еврозоната”, каза Панчев.

 „Инфлацията в еврозоната е 2 пъти по-ниска, отколкото в България. Трябва да положим всички усилия, за да подготвим икономиката за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г.”, твърди Иванов.