На 27 октомври църквата почита Свети Нестор, а народните обичаи следват повелите на Мишкин или Мишин ден. В иконите Св. Нестор обичайно се изобразява като млад мъж с пика в ръка. На този ден се препоръчва да не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предпазване от мишки. Жените не трябва да използват остри предмети и сечива. Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, "за да не косят мишките посевите с острите си зъби".
Ако на 27 октомври вали сняг, е добре за пчелите и меда.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий бил хвърлен в тъмницата на Солун, защото проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада младеж, бил негов активен съмишленик. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.
Подкрепен в желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан, обаче Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.

Според една от легендите точно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий, от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия сатана, когато влязъл в черква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги умилостиви или излъже, за да не пакостят.

По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?". "Мажа очите и устата на мишките", отговаряла тя три пъти. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „ Мишкина сватба ”.

В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.

Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези - както повелява една сватба.