Православната църква почита днес паметта на Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 г.  в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Народът обаче влага различен смисъл в празника. В България Антоновден се чества на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на здравето и защитник от чумата и болестите изобщо. Народното поверие гласи, че Свети Антоний и Свети Атанас са двама братя-ковачи. Затова Антоновден (17 януари) и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти, а жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка”.

В Поповско празниците им се означават с общото название „сладки” и „медени”, в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради местното название на болестта - леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "болята").

Именници са Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони, Тоня и други.

Вижте фоторепортажа от Катедралата