Руски туристически портал подготви рейтинг на изоставените след разпадането на Съветския съюз покоряващи въображението обекти.

Могъщата някога  комунистическа империя не жалеше средства както за отбраната, такта и за  науката. И от Тихия океан до Средна Европа  се издигаха насочените към Космоса огромни антени, а в горите се криеха  секретни военни  бункери. Но след разпадането на   СССР  издръжката на  много от тези обекти се оказа не по джоба на  наследниците. А и новообразуваните млади държави не се интересуваха много от развитието на  науката, а задачите по отбраната се възлагаха на могъщите съседи.

Предлагаме на вашето внимание няколко съоръжения от  скритите по гори и планини секретни и не толкова секретни  обекти, които характеризират цялата мощ на разпадналата се империя. А това най-вероятно са и най-малоценните от тях, защото не са потърсени и обрижени в периода на  разделяне на имуществото между някога братските  републики, пише Turist.rbc.ru.

Балаклава, Крим, Украйна

Секретната база за подводници  в малкото кримско градче Балаклава  е един от най-големите  военни обекти, оказали се изоставени след разпадането на СССР. От 1961 година под планината Таврос се разполагаше комплекс, в който се пазеха боеприпаси (в това число и ядрени) и се извършваше ремонт на подводните кораби. В доковете на базата можеха да се скрият до 14 подводни лодки  от различни класове, и целият комплекс можеше да издържи пряко попадение от атомна бомба с мощност до  100 кТ. От изоставения през  1993 година обект  местните жители разграбиха метала  и едва през 2002 година от останките  от подводните лодки  беше организиран музеен комплекс.

Изоставената  ракетна шахта – Кекава, Латвия

След разпадването на империята  младите републики получиха като наследство  немалко военно имущество, в това число и  пръснатите по горите пускови шахти за балистични ракети. Недалеч от столицата  на Латвия се намират останките  от ракетния комплекс  „Двина”. Построеният през 1964 година обект  включваше  4   пускови шахти  с дълбочина до 35 метра и подземни бункери.  Значителна част от помещенията днес е  под водата и посещението на пусковите установки  без опитен водач  не се препоръчва. Опасност  са и остатъците от отровното ракетно гориво.

Гигантски  ескаватори, Московска област

До 1993 година Лопатинският рудник за  фосфорити  беше  съвсем успешно действащо местонахождение, където се добиваха най-необходимите за съветското селско стопанство  минерали. А с идването на пазарната икономика изоставените кариери с гигантски ескаватори  станаха място за посещение от туристи. Не отлагайте посещението там, защото огромните механични динозаври постепенно се  разглобяват и разграбват за старо желязо. Но дори и след демонтажа на последната останала техника Лопатинските кариери ще си останат  забележително място благодарение на неземния пейзаж.

Задхоризонтната Радио-локационна станция Дъга, Припят, Украйна

Титаничното съоръжение, построено през 1985 година за откриване   на изстреляни междуконтинентални балистични ракети,  би могло да функционира успешно и до днес,  но на практика е работило по-малко от година. Гигантската антена, висока 150 метра и дълга 800, използвала такова количество електроенергия, че била построена практически в  непосредствена близост  с Чернобилската АЕЦ и естествено   прекратила работата си заедно  с взривяването на централата. Сега в Припят, а в това число и  в подножието на Радио-локационната станция  провеждат екскурзии, но малцина са тези,  които рискуват  да се изкачат  върху 150-метровото съоръжение.

Станция за изучаване на йоносферата, Змиев,  Украйна

Почти  преди самото разпадане на Съветския съюз край Харков беше построена станция за йоносферни изследвания, която представляваше пряк аналог на американския проект  HAARP  на Аляска, успешно функциониращ и днес. Комплексът на станцията се състоеше от няколко антенни полета  и гигантска параболическа антена с диаметър 25  метра, способна да излъчва мощност  от порядъка на 25 МВт. Но за младата украинска държава  съвременната и твърде скъпа научна апаратура  се оказа ненужна. И сега някога секретната станция   се оказа интересна само за сталкери, търсачи на цветни метали и, разбира се, и туристи.

Изоставен ускорител на елементарни частици, Московска област

В края на 80-те агонизиращият Съветски съюз реши да построи огромен ускорител на елементарни частици.Огромният тунел с формата на колело  и с дължина 21 километра,  изграден  на дълбочина   60 метра и днес все  още   си стои край подмосковското Протвино - градчето на  ядрените физици. То се намира на около стотина километра от Москва по симферополското  шосе. В готовия вече тунел  на ускорителя даже бяха започнали да карат апаратурата, но тогава избухнаха   политическите сътресения, и руският „адронен колайдер” така си и  остана да гние под земятата.

Морският град „Нефтените камъни”, Азербайджан

Съюзът имаше нужда от  нефт и в края на 40-ге години на миналия век в Каспийско море на 42 километра източно от  Апшеронския полуостров започна добиването му. А около първите  платформи  започна да  расте  град, разположен също върху метални естакади и насипи. По времето на  разцвета в открито море на 110 километра от  Баку бяха построени   електростанции, девететажни общежития, болници, културен дом, хлебозавод и дори цех за производство на лимонада. Нефтодобивниците си имаха  и малък парк с истински дървета. Нефтените камъни – това са повече от 200 стационарни платформи,  а дължината на улиците и уличките на този град в морето достига 350 километра. Но евтиният сибирски нефт направи морския добив на нефт нерентабилен и селището започна да запустява. Днес там живеят не повече от  2000 човека.