Всяка година през последните шест десетилетия на рождения ден на Едгар Алън По тайнствен посетител оставя рози и начената бутилка коняк на гроба на му в  Балтимор. Тази година той не се е появил, съобщава Associated Press.

Дали мистериозният посетител също е починал? Дали го е сполетяло някакво злощастие? Дали ще се появи някога отново? „Доста съм объркан”, казва Джеф Джером, уредник в къщата-музей на По. „Не знам какво се е случило”.

Отсъствието на посетителя тази година още повече задълбочи мистерията около самоличността му. Едно от спряганите възможни имена е на поет от Балтимор, известен шегаджия, който починал миналата седмица. Но има съвсем недостатъчни доказателства, че е бил той. 

По е известен със страховитите си поеми и разкази. Починал е през 1849 г. в Балтимор на 40-годишна възраст, след като колабирал в местна кръчма.

За първи път балтиморският вестник „The Evening Sun” публикува статия за мистериозния посетител през 1949 г., но е възможно посещенията да са започнали по-рано. Във вестника пишело: „анонимен гражданин се прокрадва ежегодно до мястото и оставя бутилка алкохол (на качествена марка) срещу надгробния камък”.

От 1978 г. насам, всяка година Джером, негови приятели и почитатели на По причакват в гробищния парк на Уестминстърския замък и наблюдават от Пресветарианската църква как фигура, облечена в черно, с шапка с голяма козирка и бял шал, оставя три рози и коняк и изчезва.

Има и друго предположение за самоличността на посетителя, казва Джером. Сам Порпора, бивш историк в Уестминстърския замък, твърди през 2007 г., че той е първият посетител. Той казва, че идеята се родила в края на 60-те години на миналия век. Но детайлите в историята на Порпора се променят с всеки разказ и той накрая признава, че не е основател на традицията.

През 1993 г. посетителят започва да оставя бележки, първата от които гласи: „Фекелът ще премине”. Бележката през 1998 г. съобщава, че посетителят е починал и традицията ще се продължи от двамата му синове.

През 2001 г. Балтиморските Гарвани (отбор по американски футбол) – кръстени в чест на най-известната поема на По „Гарванът”, се приготвят за мач с New York Giants за Суперкупата на Америка. Тогава посетителят оставя бележка, в която възхвалява New York Giants и казва, че Гарваните ще страдат от „хиляда рани”. През 2004 г., когато са напрегнати отношенията между САЩ и Франция, заради инвазията в Ирак, бележката съобщава: „няма място за френски коняк” и, че алкохолът е оставен „с голямо нежелание”.
Освен Порпора, никой досега не се е представял за основател на традицията. Но във вторник се появява нов „заподозрян” – Дейвид Франкс, поет и ходожник от Балтимор, който е починал миналата седмица. 

Франкс е бил ентусиазиран почитател на По, каза Рафаел Алварез, приятел на Франкс и председател на „Обществото на Едгар Алан По” в Балтимор. Франкс е бил известен с шегите си. Преди десетилетия, той се е представил за поет в неравностойно положение и в инвалден стол е получил дарения от хората, след което им благодарил, станал от стола и си тръгнал.

Джером казва, че се съмнява, че Франкс е посетителят на гроба: „Видях няколко негови снимки и не прилича на човека, който сме виждали през годините”.

Алварез казва, че Франкс не се е интересувал от спорт и „в политическите си разбирания беше повече французин, отколкото американец”.

Ежегодните посещения на почитателя на По са родили традиция на поклонение на гроба на автора от феновете му, някои от които изминават хиляди мили, за да стигнат там. Над 30 души са чакали сгушени в одеала в студената нощ във вторник с надеждата да зърнат мистериозния почитател. В 5:30 ч. сутринта, Джером се появил от църквата, за да съобщи, че явно тази година той няма да се появи. 

Като пазител на завещаното от По в Балтимор и обитател на най-доброто място за наблюдение на гроба, Джером често е трябвало да отговаря на многото обвинения, че знае самоличността на почитателя, или, че това е самият той. „Дали аз го правя? Това е чисто и просто клевета. Бих могъл да си загубя работата”, казва Джером.

Той казва, че единственото нещо, което пази в тайна е сигналът – знакът, който му е оставял посетителя всяка година на гроба. Нещо, което той никога не би разкрил.

На въпроса защо не се е появил тази година, той отговаря: „Има много възможности. Може да е имал грип, да е преживял инцидент, хората да са били прекалено много и т.н.”. Според Джером възможна причина е и това, че миналата година са се навършили 200 години от раждането на Едгар Алън По и това е подходящ момент да се сложи край на традицията. „Ние не знаем дали е спрял. Той просто не се появи тази година.”.