Можем да спрем тази варварщина, случваща се в Европа в ХХI век, като подпишем петиция, адресирана до Министър-председателя на Фарьорските острови, Туристическия борд на Фарьорските острови и датския Министър на външните работи.

Ежегодно, само за един ден, в Дания безмилостно биват избивани стотици и дори хиляди делфини.

Това се случва във водите на Фарьорските острови, които също като Гренландия са автономна област на кралство Дания. Намират се между Шотландия и Исландия. В Дания ловът на делфини е забранен, но Фарьорските острови си имат собствени закони и това им позволява да извършват всяка година тази масова екзекуция. Хиляди черни делфини, клюнести китове, атлантически бели делфини и делфини афала са преследвани от ловци и обграждани в залив, където вандали ги колят безмилостно. 

Метални куки се забиват в дупките за дишане на бозайниците, след което се отрязват гребените на гръбначните им стълбове. Животните бавно умират от загуба на кръв, а някои от тях плуват безпомощно в кръвта на убитите вече делфини, в продължение на часове, докато дойде и техният ред. Цели семейства делфини минават под ножа. Водите в залива, където се извършва ловът, стават наситено червени. Според учените косатките и делфините са много интелигентни и трябва да бъдат третирани като хора, защото изпитват страх, болка, привързаност и умеят да общуват точно като нас.

Можем да спрем тази варварщина, случваща се в Европа в ХХI век, като подпишем петиция, адресирана до Министър-председателя на Фарьорските острови, Туристическия борд на Фарьорските острови и датския Министър на външните работи. Петицията е инициирана от еко-организацията PETA и в нея се настоява убийствата да бъдат прекратени веднага. Можете да се включите тук!

Ловът е известен като „Grindadráp”. Няма фиксирано точно време за ловния ден. Когато малко семейство делфини се приближи до брега, рибарите започват да се подготвят за лова. Бозайниците се изтикват с лодки до брега, като мрежи им препречват пътя обратно към морето. Тези, които са останали прекалено далеч от брега, биват закачани с куки за меката част на телата им. Заради обвиненията в прекалена жестокост, в последните години ловците използват по-„хуманния” начин за закачене – в дупката на гърбовете им, откъдето водните бозайници  дишат. Веднъж довлечени на плитко, делфините умират бавно и мъчително – режат се главните артерии и грабначният канал на врата им. Времето, за което умира делфинът, варира от няколко секунди до няколко минути – зависи колко „майсторски” е разрезът. 

Популацията на делфините в северния и източния Атлантик наброява около 778 000. Делфините, които се убиват по този брутален начин всяка година във водите на Фарьорските острови, не пречи на устойчивостта на популацията, защото е около 0,1% от общия брой на бозайниците в региона. Жестокостта на лова обаче предизвиква международна критика, особено от организациите, защитаващи правата на животните.

Както в Япония, и тук месото на делфините е наситено на кадмий и желязо, което причинява здравословни проблеми на тези, които редовно го консумират, особено висок е рискът за децата и бременните жени. През ноември 2008 г. в научното списание New Scientist е изнесен доклад, в който се препоръчва да се спре консумацията на делфиново месо, защото е прекалено токсично. В края на същата година местните власти също препоръчват да се спре използването на месото за храна, което е довело да намаление на потреблението му според официални данни на здравните власти на островите.

Но местните жители смятат лова за важна част от своята кулура и история. На критиките за жестокостта на убийствата, ловците отвръщат, че журналистите нe показват майсторското познание и тънкостите, с които се ловува и икономическото му значение за страната. 

Ловът на делфини и косатки в региона има древни корени. Археологически доказателства сочат, че още първите заселници преди 1200 години са ловували бозайниците. Месото е използвано за прехрана, а китовата мас за храна, за горене и за други цели. Кожата се е използвала за въжета, а стомахът - за плавници във водата.

Правата над делфините и косатките са регулирани със закон още през Средновековието. В норвежки правни архиви са открити най-старите документи, отнасящи се до Фарьорските острови, т.нар Овче писмо („фарьорски” означава буквално „овчи”) от 1298 г., което включва закони за споделени права на двете страни върху бозайниците. 

Ловът на делфини е съществена част от социо-културните традиции на Фарьорските острови. Жените не вземат активно участие в „Grindadráp”. Мъжете твърдят, че участието в лова ги кара да се чувстват фарьорци, защото тази традиция се е запазила непроменена от векове. 

В местната литература и изкуство „Grindadráp” е важен мотив. Едни от най-известните фарьорски картини на художника Sámal Joensen-Mikines изобразяват лова и са част от постоянна изложба в арт музея в столицата Tórshavn. Има народни песни посветени на „Grindadráp”. В една от тях се пее „Raske drenge, grind at dræbe det er vor lyst”, което в превод означава „Силни млади ергени колят, това е нашата радост”.

От 1991 до 2000 година в ритуалния лов са заклани 66 284 животни, което е доста по-малко в сравнение с 80-те години на 20 век, когато са убити 108 714 делфина. През новото хилядолетие рекордът държи 2004 година, когато за един ден са изтребени 8 276 делфина.

Фарьордците смятат лова за свое право, защото е културна традиция и го правят от векове. Те имат три аргумента в своя защита. Първо, не ловуват редовно, а само веднъж годишно и то само тези делфини, които плуват близо до брега. Второ, месото се използва за нуждите на местното население. Трето, ежегодният лов не вреди на популацията на делфините. 

През последните десетилетия инструментите, използвани за „Grindadráp” са се модернизирали. Мобилни телефони и радиа позволяват островитяните да бъдат информирани веднага, че ловът започва. Използването на лични лодки позволява на ловците да са по-бързи и уверени във водата. Притъпените куки за отворите за дишане на делфините се използват за по-„хуманно” убиване. Въпреки модерните инструменти, броят на убитите бозайници все пак е намалял, в срaвнение с изминалите векове. 

Днес в цял свят се води полемика, относно традиционния лов. Снимките, разпространени от журналисти от различни страни потресоха целия свят!

Необичайно е да се се надигнат критици на клането сред местното население, но в последните години това се случва все по-често. Противниците се позовават емоционално на кървавото оцветяване на фиордните заливи. Ловците отговарят, че това не е екологичен проблем и, че по-голямата част от населението участва непряко в лова, консумирайки месото на убитите делфини. Защитниците на лова твърдят, че делфините винаги са живяли свободно в океана и не са убити с жестокост, за разлика от животните, чието месо се продава в супермаркетите, като говеждо, свинско и пилешко, които са живяли затворени и убити жестоко. 

В страната има закон, забраняващ жестокото и ненужно убийство на животни. 

Активистите, защитаващи правата на животните настояват, че убийствата са не само особено жестоки, а и напълно ненужни за прехраната на населението в съвремеността. В подкрепа на това твърдение е и докладът на Министерството на здравеопазването на страната, че месото е токсично и консумацията му крие рискове. 

През 1989 г. Обществото за защита на делфините и косатките създава анимиран филм, за да насочи вниманието на обществото към проблема. Разказвач във филма е Сър Антъни Хопкинс. Филмът предизвиква широка полемика, защото изобразява детайлно ежегодния лов и получава награда за качеството на анимацията, но бързо потъва в историята.

В днешни времена ловът на делфини и китове все още се практикува в Канда, Карибите, Исландия, Индонезия, Япония, САЩ и Русия.

В социалната мрежа Facebook има българска група, озаглавена „НЕЧОВЕШКИ ФЕСТИВАЛ в ДАНИЯ! Stop the Denmark MASSACRE!”, която вече има над 36 000 членове. В нея датчани пишат в своя защита, че това се прави само от жителите на островите и те не могат да го спрат, въпреки опитите си, защото Фарьорските острови си имат собствени закони. Фарьорците пък са изказали мнения, че ловът не е нехуманен и, че месото на делфините е изключително вкусно. Българите, които са членове на групата, реагират с остри коментари срещу клането.

Ако прочетеното все още не Ви е убедило да подпишете петицията, обърнете внимание на снимките от ритуала.