Ръкописът, даден на френската национална библиотека в четвъртък, започва семпло, но все пак съблазнително: „Историята на Жак Казанова... написана от самия него”.

„Самият него” е живял през 18 век - женкар, шпионин, писател и приключенец, чието име е станало международен синоним за „любовник”. Оригиналният ръкопис е на стойност над 7 милиона евро и съдържа мемоарите на Казанова – текст, който е шокирал издателите преди 2 века. Автобиографията е спасена от нацистите по време на войната и скоро ще бъде изложен за първи път за публичен достъп в Париж, съобщава АР.

Джовани Джакомо Казанова, роден през 1725 г. във Венеция, написал 3700 страници мемоари, между 1789 г. и 1798 г. (годината на смъртта му). Завещал ги е на племенника си.

Озаглавени „Историята на живота ми”, мемоарите обрисуват не само личните приключения, включително сексуалните, на Казанова, а и нравите през Просвещението.

Френското министерство на културата показа няколко страници в четвъртък, включително заглавната и тази с родословното му дърво и произхода му. На места в текста, който е изцяло на френски, има задраскани думи.

Френският министър на културата Фредерик Митеран каза: „Произведението съдържа съществена част от нашата история”. Ръкописът ще бъде изложен публично във Френската национална библиотека в Париж, през 2011 г. Дигитално копие ще бъде достъпно на страниците на уеб сайта на библиотеката.

Приключението на ръкописа е не по-малко интересно от историята в него.

През 1820 г. основателят на известната германска издателска къща „Brockhaus” – Фредерик-Арнолд Брокхаус, осъзнавайки библиотечната стойност на ръкописа, го купува. Публикува го за първи път през 1822 г. Преведен е на немски и е „изчистен”, за да избегне публичния шок, заради прекалено детайлните и интимни описания на живота на Казанова, каза в четвъртък Хубертус Брокхаус, представител на семейството.

Немската версия става толкова успешна, че се появяват неупълномощени френски преводи.  Това принуждава Брокхаус да потърси помощ за превода от Жан Лафоргю – учител, живеещ в Дрезден, за да публикува и официално издание на френски през 1826 г.
Хубертус Брокхаус казва, че Лафоргю е „изопачил очевидно много от пасажите, където Казанова говори за политика” и е „променил смисъла на коментарите на Казанова”.

След поредната вълна от пиратски издания, Брокхаус решава да скрие ръкописа.

По време на Втората световна война, през 1943 г. нацистите наредили затварянето на издателството. „Дядо ми взел ръкописа на колелото си и го оставил на сигурно място – в банката”, казва Хубертус Брокхаус.

През 1945 г. американски военен камион пренесъл мемоарите в Лайпциг, където той се е върнал в ръцете на семейството. Едва през 1960 г., оригиналното издание е публикувано на френски – близо 140 години след изопачената версия.

Ръкописите са купени анонимно от семейство Брокхаус за 7.2 милиона евро и след това дарени на Френската национална библиотека.
Мемоарите на Казанова са оценени като най-голямата колекция, която библиотеката някога е получавала като дарение.