Без да променя нищо, фамилията някак успява да изкара така цяла година – по инерцията на белите спестявания за черни дни. Идва обаче моментът, в който те свършат, и тогава на вратата започва да чука неволята на бюджета. Цялото семейство трябва да понижи едновременно разходите си или всички да се разсърдят на мъжа, че не носи достатъчно плячка. Толкова мога, толкова нося, казва той. Но жена му не иска да го разбере и започва да стачкува по женски. Отказва да чисти пещерата, да пере и всяка вечер получава сексуално главоболие. Което допълнително се увеличава от натякванията на старата й майка, че се е омъжила за нещастник. Жената обаче не може да се разведе. Защото отдавна не е млада, красива, нито способна, че да си намери друг, който да я издържа. Колкото и да й натяква, майка й също е наясно, че освен мъжа - няма друг, който да ловува за мизерната й вечеря. 

На тази фамилия членовете са бизнесът, държавните служители и пенсионерите. И колкото семейни скандала да си организират – плячката временно не може да стане повече. Но през това време никой не може да живее сам за себе си – както мъжът има нужда някой да поддържа реда и хигиената в пещера, така й жената се нуждае от ловец. А старата майка няма как да я елиминират от домакинството, защото все пак е майка. Рационалният изход е всички да се държат интелигентно и да оцеляват с по-малко пари. За да свикне на новия семеен ред, чиновникът имаше година преднина. През която упорито мислеше, че кризата е медийна истерия. Защото доходите му не намаляха, получаваше ги навреме, стандартът му не се понижи, а инфлация нямаше. Щастливите времена обаче свършиха. Макар и със закъснение частният сектор може да приветства държавния с „Добре дошли в кризата”. 

Полицаи, военни, лекари, магистрати и чиновници - добре дошли там, където ние сме отдавна. Не ви посрещаме със злорадство, защото ще е глупаво поведение за население с претенции за нация. Посрещаме ви единствено с облекчение. Но ни прави лошо впечатление, че се държите нахално и неадекватно за момента. Поведението ви прилича на разглезена мутреса, загубила съвсем очаквано златния си пенис. И вече ще е трудно да си намери нов, защото междувременно е остаряла, спихнала и амортизирана. Налага се да търси нещо бронзово, защото добрите времена са си заминали – като младост и като млади стегнати гърди. Чиновникът пропиля младостта си, прекарвайки я като държанка на бизнеса. От него предпочиташе да взема само бракониерски подкупи, вместо да чисти пещерата с тенденция за по-голям дял от законната плячка. Получи се така, че бракониерите избиха целия дивеч, който чиновникът трябваше да пази, лекува и размножава. Затова и бизнесът ни в момента прилича повече на руски олигарх, отколкото на Бил Гейтс. Прилича повече на дружба с властта, отколкото на независимо комерсиално изобретение. И като равносметка не разполагаме нито със световните брандове на Запада, нито с евтината работна ръка на азиатците, нито с природния газ на руснаците. Ние сме малки, смотани и неинтересни. Остава ни само да бъдем възпитани, примирявайки се със скромния си вътрешен продукт. Той няма как да е по-нескромен, след като дори уникалните си мартеници внасяме от Китай. 

Пораснете и спрете да се държите като деца в магазин за играчки. Баща ви – бизнесът, няма как да ви ги купи, дами и господа, държавни служители. Колкото и да плачете, колкото и да стачкувате – парите свършиха. Досега ви го спестявахме, но е крайно време да научите елементарните принципи на държавата.