Антиса Квичава от Западна Грузия е родена на 8 юли 1880 г., каза Георгий Меурнишвили, говорител на гражданския регистър към Министерството на правосъдието.

Жената, която живее с 40-годишния си внук в идилична, обхваната от лози къща в планината, се е оттеглила от работата си, като берачка на чай и царевица, още през 1965 г., когато е била "едва" на 85, показват документите.

"Аз винаги съм бил здрава и съм работила през целия си живот - у дома и в земеделското стопанство", каза Квичава, в ярки дрехи и забрадка, с лъскаво червено червило по 130-годишните си устни.
Седейки на стол, с бастун в ръка, тя говори тихо, чрез преводач, защото никога не е ходила на училище, за да научи грузински и говори само на местния език, мегрелски.

Нейната възраст не може незабавно да бъде проверена. Сертификатът й за раждане е загубен - един от множеството документи, които са изчезнали в началото на миналия век по време на революции и граждански войни, след краха на Руската империя.

Но Меурнишвили показа два документа от съветската епоха, които според него, свидетелстват за нейната възраст. Десетки служители, съседи, приятели и потомци подкрепят твърдението й, че реално е на 130 години.

Геронтоложка изследователска група в момента признава 114-годишната Eugenie Blanchard от Сен Бартелеми, Франция, за най-възрастния човек в света. Предстои организацията да разгледа твърдението на Антиса Квичава.

Грузинката има син, 10 внуци, 12 правнуци и шест пра-правнуци.

Оказва се, че 70-годишният й син, Михаил е роден, когато майка му е била на 60. Тя каза, че е имала две деца от предишни бракове, но са умрели от глад, по време на Втората световна война.

Въпреки че Квичава вече се движи трудно и до голяма степен е останала в леглото през последните седем години, тя прави разходки, куцайки до пристройката от другата страна на къщата, "никак не обича да седи", каза Михаил.

Тялото й е състарено, пръстите на ръцете й са деформирани от възрастта и тя вече не може да плете, любимото й хоби, но мисълта й все още е остра, твърдят близките й.

"Баба е много бистър ум и не е загубила способността си да мисли рационално", казва внучката Шорена, който живее в близкото село.

За да отбележат 130-годишния рождения ден на Антиса, струнен ансамбъл игра народна музика върху тревата, а внуците предложиха традиционни ястия на гостите, като мегрелската овесена каша от царевица и пиле, подправено с билки, разказаха репортерите на АП.