Причината е много прозаична - няма пари за издръжката му. А там всеки ден 20 мъже и жени с различни психични разстройства се учат да комуникират помежду си, рисуват, учат се да държат нож и вилица, да готвят, да се хранят на маса с други хора, правят картички, шият гоблени и, колкото и грозно да звучи, не са в тежест на семействата си.

Центърът е напълно безплатен за болните и единственото място, не само във Варна, където семействата с подобни проблеми могат да разчитат на помощ. Той е изграден и изцяло финансиран от Швейцария. Уговорката за финансирането е била до влизането на държавата ни в Европейския съюз, но местните фондации все още го поддържат. До септември.

"Започнахме през 2004-а година от нулата. В сградата нямаше нито ток, нито вода. Ремонтирахме изцяло и изградихме това място с огромно желание. Ще направим всичко по силите си то не да затвори. Много малко хора разбират колко е необходим подобен център. Община Варна ни подкрепя, но не и финансово, защото няма средства. От министерствата ни отказват подкрепа. При нас помагаме на хора с хронични психични разстройства, депресии, мании, психози, шизофрении... Работим по швейцарски модел и обстановката е максимално близка до домашната. Това са пълнолетни хора, които заради заболяването си са изгубили всички свои умения. И при нас започват от нулата. Като малки деца". Това сподели управителят на центъра психологът Даниела Стойкова.

Днес в сградата във Владиславово имаше 8 души. Без персонала. При влизането ни се усети силен смут. Хората взеха да се оглеждат тревожно, но скоро ни приеха. В уютното помещение всеки имаше някаква работа. Две жени се суетяха в кухненския бокс и приготвяха обяда за групата. Около работните маси някои рисуваха, една дама бродираше гоблен с красиви цветя, друга довършваше красива кашпа. Тихо и спокойно място. Едната от "готвачките" се съгласи да сподели историята си.

Цветелина е на 40 години. Завършила е право и е била младши прокурор във Варненската районна прокуратура. "Малко преди да получа постоянното си назначение се разболях. Не искам да се връщам в онези години. Беше страшно. Имам остра психоза. Затворих се в себе си, у дома. Не смеех да погледна хората и да изляза навън. В центъра съм още от самото начало. Тук намерих спокойствие. Тук се научих отново да контактувам с хората. Тук се научих да готвя. Тук има и други като мен и ми е много по-лесно. Семейство нямам. Живея с баща си, който ме разбира и ми помага много. Но, ако го нямаше центърът, не зная как бих се справила. Все още не съм сигурна, че мога да се върна сред хората, но искрено се надявам да дойде и този момент. Мечтая отново да се върна на работа", сподели Цветелина.

"50 процента от болните при нас са висшисти. Хора с различни проблеми. Тук се полагат много грижи за болните. Следим да си вземат лекарствата редовно и им помагаме да могат да се върнат в обществото. Обществото обаче не е готово да ги приеме", обясни другият психолог в центъра Росица Миндова. Най-фрапиращият случай бил с тяхна пациентка, която направила 5 опита за самоубийство. След 2-годишно пребиваване в дневния център дамата успяла да преодолее кризите, да стабилизира напълно състоянието си, да се яви на интервю за работа и да я наемат в една от големите вериги супермаркети във Варна. Но радостта й била твърде кратка. В момента, в който тя представила медицинското си и управителят видял, че има диагноза с психично разстройство, категорично отказал да я назначи. Въпреки твърдението на лекаря й, че състоянието й е стабилно и няма опасност от кризи. И естествено след този случай състоянието й отново се влошило и целият труд на психиатрите и психолозите в центъра отишъл на вятъра.

"Ние работим в постоянна връзка с лекуващия психиатър на болните и техните семейства. Някои хора дори не могат да си представят колко им е тежко на болните и в какъв ужас живеят техните семейства. Имаше едно момче, което, като дойде при нас, не можеше да си отреже дори филийка хляб. И то не за друго, а защото в дома му неговите близки криели всички остри предмети, за да не се нарани. Има болни хора, за които самото излизане на улицата е изключително тежко преживяване. Тук си готвят сами. Ние ги водим всеки петък на екскурзии до Албена, Балчик, Несебър, Калиакра... Водим ги на кино, по музеи, разказваме им историята на града ни. За тях това наистина е огромно постижение. Но имаме пари да изкараме още един месец", сподели тревогите си Даниела Стойкова.

Тя допълни, че годишната издръжка на центъра е 65 000 лева. Това е цената, за която много варненски семейства могат да се върнат към нормалния живот. Защото в центъра идват болни, чиито близки са опитали всички възможни варианти, похарчили са огромни суми пари и вече нямат алтернатива. Нямат и пари за частни клиники. "Ако няма центрове като нашия, болните попадат в един кошмарен омагьосан кръг - изпадат в криза, влизат в болница, изписват ги след време, прибират се у дома, там се затварят в себе си, пак изпадат в криза и т.н. Ние можем да им помогнем и сме им подали ръка. Държавата обаче не иска да им помогне. А обществото не иска ги приеме обратно. Ситуацията е изключително трудна за всички. Но ще продължим да се борим за нашето съществуване", категорична беше Даниела Стойкова.

Като се замисли човек, 65 000 лв. за година не са толкова голяма сума. Градските палми струват в пъти повече. Но тук става въпрос за хора. Става въпрос за това, че нещо готово, изключително полезно и оцеляло 6 години, може да бъде закрито. След което болните и техните семейства няма да имат дори и това малко островче на спокойствието.

{gallery}Story/2010-08-05-PsychoCenter{/gallery}