Тази статия има за цел да разгледа като стопанска дейност специалността, наречена "просия".

Просията днес не е това, което е била преди.

В момента тя не е начин хората, които имат средства за нормален живот да помогнат на хората, които нямат средства за елементарни човешки нужди.

Тази статия има за цел да разгледа като стопанска дейност специалността, наречена "просия".

В днешно време просията може да бъде разглеждана по два начина, които, обаче, при всички положения са извън закона и извън идеята за "помощ на нуждаещите се":

- Вид начин на живот, избран от практикуващите

- Добре организирана професия, в която съществуват йерархия, изградена цялостна структура и разработени райони

За жалост сред изброените не съществува типа "Хора, които чисто и просто нямат възможност да си намерят работа и нямат средства за живот". Тези хора почти са изчезнали, или дори и да ги има, те считат просията за ниско стъпало, до което те не могат да паднат. Всъщност истинските нуждаещи се  намират съвсем различни начини, част от които са легални, а други, разбира се - нелегални, да свържат двата края.

Но сега ще се спра върху гореизброените видове просяци и техните ползи и минуси за държавата и обществото. Фактически и двата вида, които аз отчитам са се превърнали в професии. При това много успешни професии, в които големият "бонус" е, че не се плащат данъци или каквито и да е пари на държавата, а приходите остават сто процента за практикуващия. Друг общ фактор е, че реално погледнато така циркулират едни пари, които никъде не са отбелязани и на теория "не съществуват", защото държавата не може да засече в какви размери са, но са част от обществото и постоянно се преразпределят или натрупват в дадени среди.

1

Нека се спрем на първия вид хора, които просят в днешно време. Това са индивидите, които просто избират и приемат този начин на живот. Те много често ни спират на улицата с думите "Ей, приятел, не ми достигат 20 стотинки ..." и ако човек му предложи да извърши дадена работа срещу тези пари, то просещият веднага ще откаже. Тези хора фактически не искат да работят обикновена работа и за това са избрали въпросната "професия". Защо ? Защото в нея няма ограничения и не е нужен стаж или опит. Така се изкарват много пари, защото българинът е милосърден и научен в християнски дух да помага на останалите. Реално се спекулира с обикновените работещи хора, които си плащат и данъци и осигуровки, като от тях се взимат пари, срещу които не се извършва никаква обществена или лична дейност. Държавата не може да регулира този вид дейност, защото това са преките взаимоотношения между хората. Това прави просията лична професия, която не може да бъде регулирана или прекратена. Докато при проститутките можем да говорим за държавна регулация и данъци, ако проституцията бъде легализирана, то в случая с просията не е възможно, защото не е възможно да се следят хората по улиците постоянно. Де факто този вид просия включва една единствена дейност - разговор между хората. И срещу този разговор и редица аргументи от едната страна се получават пари. Пари, които никъде не се отчитат и сякаш "се вливат в дън земя", както казват хората. Също така е невъзможно да се направи статистика на тези "просяци", защото те не са статични, а често обикалят и още по-често не приличат на просяци. Но нека да приемем, че в даден град (който не е София, защото там бройката би била много по-голяма) има 30тина такива хора. И нека приемем, че всеки един от тях "събира" от случайни минувачи общо 20 лева на ден. И двете цифри - на "просяците" и на събраните пари, са примерни, но реално бройката и сумите многократно надхвърлят посоченото тук (както и всеки един населен район има различен брой подобни хора).

Приемайки тези цифри за някаква отправна точка излиза, че в един средноголям град на ден в подобни хора се вливат около 600 лева. Около18 000 лева на месец. Около 216 000 лв. на година. Пари, които не е ясно точно в чии ръце отиват, пари, които не могат да бъдат проследени и са свободни от данъци. И все пак говорим за предполагаема сума в предполагаема провинциална община. А за доста от градовете в провинцията 216 00 лв, които не са обложени с данъци са си сериозни пари за една година. Ако погледнем София, Варна, Пловдив, то предполагаемите цифри ще бъдат поне с още една нула повече в края. Хубаво е да се отбележи, че много често, хората практикуващи на свои начала този "бизнес" са подвластни на наркотиците. Така фактически тези хора, без да осъзнават, често се превръщат в посредник между обикновените съвестни данъкоплатци и хората, отговарящи за бизнеса с наркотици - още един сектор на сивата ни икономика. Интересен лост, с който дори хора, неупотребяващи наркотични вещества вливат парите си в тях. Разбира се, поради невъзможността да се проследят този тип хора това остават единствено хипотези. Факт е, обаче, че този вид стопанска дейност е крайно негативна за обществото и държавата. Единствения плюс от нея би могло да бъде това, че хората, които дават пари на "просяците" се чувстват положително, след като са го направили по презумция, че са "помогнали на човек в нужда". Всичко останало от социална гледна точка свързано с тази категория "просия" е негативно за обществото. Дори има примери за просяци, под чиито дюшеци са намирани крупни суми от по 200 000 лв. Това не е нормално, когато е придобито чрез този вид измама спрямо обикновените граждани.

2

Сега ще обърна внимание на втория вид просия, а именно просията, като вид организирана професия. Така в този вид неформална стопанска дейност идва и елементът "организация". Присъстват също така йерархия, установени райони, транспорт и т.н.

Йерархията

На първо място в йерархията стоят майките с деца. Малките деца винаги са предизвиквали съжаление у българите на средна и в напреднала възраст. Те, заедно с другия култ в българската култура - личността на "майката" образуват много доходоносна двойка. Неприятен факт е, че се е стигнало до това дадени детегледачки да дават "под наем" бебета на млади жени, които участват в цялата престъпна схема.

На второ място са малките деца с увреждания. Повечето от тях са били системно пребивани и насилвани и не могат да взимат решения сами поради възрастта си или физическите/психическите проблеми, които имат. Така майките и бащите им, които са участници в мафията, ги използват, за да предизвикат милосърдието на хората. Факт е, че парите, които децата печелят не отиват за подобряване на тяхното или семейното благосъстояние, а се поделят между родителите и трети лица, които се явяват "шефове".

Третото място заемат хората с недъзи. Те успяват да спечелят обикновените хора, като дори не им се налага да говорят. Недъзите вършат цялата работа. Вече е често срещано явление дадени хора сами да си причиняват болка, като се осакатяват, за да могат да просят.

Следващите места са отредени на възрастните хора, младежите, мъжете и жените на средна възраст и жените, които ни гонят по улицата с предложение да ни гледат на ръка.

Разбира се, всяка от следните категории може да се разгледа отделно със своите отличителни белези. И с риск да премина извън "човешкото" отношение трябва да кажа, че голяма част от бебетата, недъзите и несгодите, представени ни от тези хора са просто "атрибут" за печалба. Както градинарят си има пособия, с които се грижи за градината си, така и младите майки, които са част от тази организация си имат бебета, с които припечелват пари. Разликата обаче е, че градинарят е на трудов договор и плаща осигуровки и данъци, а тази млада майка - не. Разбира се, зад тези подкласове на родната "просия" стоят и други хора. Хора, които реално погледнато организират целия бизнес. Често просещите в големите градове биват откарани до там рано сутрин и вечер биват връщани обратно. Имат си и осигурен служебен транспорт. Хубаво е да гледаме на това, като на професия, защото реално е такава. Единственият проблем е, че тя не може да бъде регулирана от никого. Държавата не е открила начин, по който може да проследява спечеленото от просяците и реалните доходи от тази дейност. Всеки един просяк си има район, в който е поставен. Ако социалните служби задържат или изгонят един, след известно време на негово място отива друг, което говори за добрата организация на "труда". Най-успешните обекти са големите кръстовища, площадките пред църквите и туристическите обекти. Също така на дневен ред е и етническата принадлежност на просяците. Свикнали сме да гледаме лица предимно от ромски произход. В последно време, обаче, не е точно така. Често се наблюдават деца и от смесени бракове. Също така има и българи, които са станали част от тази професия. Аз лично си обяснявам това с осъзнаването от страна на дадени хора, че в този вид "трудова" дейност има много пари и печалби. По последни данни в София регистрираните просяци са 168 възрастни и 132 малолетни и непълнолетни. Дадената цифра от 300 е приблизителна. За жалост всяка цифра свързана с просията е приблизителна. Има данни, че един просяк може да заработи около 2000 лв. на месец. Приемаме, че тези 300 "работници" изкарват толкова, което прави по 600 000 лв на месец. Това означава и 7 200 000 лв. на година само за столицата. Тези пари се вливат в нечии джобове, за да могат да бъдат разменна монета за джиповете, огромните вили и лъскавите барове, на които обикновените хора се възмущават. Това са пари от стопанската дейност, наречена просия. Имаме на лице всички фактори, за да сравняваме просията с големите корпорации. И двете имат установена йерархия, работни места и кадри "добри" в различни отношения, както и свръзки между различните звена. Единствената разлика е, че едното е законно, а другото - не. Тези 7 милиона лева могат да направят живота на много граждани по-добър, вместо да се спекулира с милосърдието на хората и в следствие дадени индивиди да карат луксозни коли. Погледнато от гледна точка на държавата - това също е огромен минус. Да приемем, че в София са 1/2ра от доходите от просия в държавата. Това прави приблизително 14-15 милиона лева на година. Пари, които са необлагаеми с данъци. Хора, които се водят безработни и живеещи под прага на бедността. А реално погледнато не е така. Тази професия създава и лош имидж на България в международен план и допринася за крупната цифра от 37% установена сива икономика в държавата.

Съпоставяйки двата вида просия, може да кажем, че вторият вид, който включва организация, е много по-масов и сериозен като проблем за държавата от първия. И двата са въпрос на милиони, които държавата и обществото не могат да си позволят, особено в ситуация на криза.

Като извод може да се каже следното:

Просиятата е бизнес, осигуряващ определен брой работни места в сферата на сивата икономика, който не генерира ползи за обществото и държавата, а единствено за затворен кръг хора извън закона.

Тъй като държавата не може да спре този вид бизнес, единствените, които могат, са тези, които генерират приходи на тази добре организирана измама - обикновените хора. Те трябва добре да преценяват дали човекът пред тях не е част от описаните по-горе организации или наистина е нуждаещ се. И все пак е хубаво да се има предвид, че малко от истински нуждаещите се подлагат на изпитание достойнството си,  решавайки да просят. За това, колкото и неморално и жестоко да звучи : Хора, не давайте стотинките си на просяците и просякините, освен, ако наистина не сте запознати с историята им. По-добре купете шоколад на децата си, вместо да наливате гориво в резервоара на поредния мерцедес купен с ваши пари.