Спешните отделения са мястото, където неосигурените със скромни финансови възможности търсят лекарска помощ, показала репортерска проверка на "24 часа". Нито една болница не смее открито да връща пациенти с прекъснати права дори когато е сигурно, че никой няма да плати за лечението.

Опасенията са, че пациентът може да се влоши и да съди болницата. Около 1,7 млн. българи не плащат за здраве в момента. Част от тях са в чужбина, други са богати и си плащат на частно, но повечето разчитат на безплатната “Спешна помощ”. В здравното министерство са наясно с проблема, но засега решение не е намерено.

60-70 лв. на ден струва стая в ИСУЛ в различните клиники за неосигурени. Денонощие в реанимацията излиза 450 лв. Само 9-има са се издължили по свободните тарифи.

За 2010 г. оттук са минали 175 неосигурени, като 108 от тях са били спешни случаи, обясни директорът на болницата доц. Бойко Коруков. Останалите подписват декларация, че са социално слаби. В Агенцията за социално подпомагане има фонд, който плаща за бедните.

При проверката обаче често се оказва, че пациентът, обявил се за беден, има голямо жилище, кола или фирма. Тогава болницата не получава нищо, казва доц. Коруков. Средно един болен излиза на ИСУЛ около 1200-1300 лв. Болница “Царица Йоанна” е на червено поне със 100 000 лв. заради болни с прекъснати права.

Джипитата преглеждат често неосигурени, разказа д-р Атанас Пелтеков, общопрактикуващ лекар в 18-о ДКЦ в София. “Това са бедни хора, как да им искаме пари. Лошото е, че дори не могат да си платят за изследвания и лекарства при пневмония например”, добавя той.

“Необходими са законодателни промени, за да се реши проблемът. Не е работа на лекарите да преследват пациентите с адвокати и съдия-изпълнител, за да си вземат парите”, смята доц. Коруков и добавя: “В Хипократовата клетва хората не се делят на осигурени и неосигурени."

Ако тръгна да съдя пациенти, ще ми трябва цял юридически отдел, а делата ще се проточат години, казва доц. Коруков. Според източници от “Пирогов” другата причина болниците да не преследват длъжниците е това, че за процедурата трябва разрешение от министерството на здравеопазването.

Неосигурени за здраве понякога остават инвалиди, защото не могат да си платят за ортопедична операция след травма. При тях се налага поставянето на титанови пластини и болтове за 1000-2000 лв. Хората направо се отказват от такава операция, разказват лекари от големи столични болници. Остават на легло, докато счупеното зарасне, макар и накриво.

По 1000-1200 души минават всеки ден през спешните кабинети на “Пирогов”, а 10% от тях остават на лечение в болницата. Сред тези, които идват само за преглед, повечето нямат осигуровки, но така или иначе здравното министерство плаща по 20 лв. на преминал. В момента държавата дължи на “Пирогов” 2 млн. лв. по това перо.

Случи ли се неосигурен да постъпи на лечение, близките му тичат да плащат вноски. Веднага получават удостоверение, че са с възстановени права, и го носят обратно в болницата. Здравната каса следи стриктно документът да е издаден по времето на лечението, само тогава плаща клиничната пътека, обясниха лекари.

268 души не са се възползвали от вратичката в закона и остават с прекъснати права. Разходите за тях само по клинична пътека са 255 767 лв., а реалните - много по-високи. Неосигурените са или много богати хора, които предпочитат да си плащат и се лекуват в частни болници, или много бедни, които нямат пари за вноски, коментира д-р Дамянова от "Пирогов".

Богаташи в спешния институт обаче попадат по изключение - само ако ги докарат след катастрофа. Единствената болница със статут на институт по спешна медицина и делегиран бюджет са две несъвместими неща, единодушни са всички лекари в “Пирогов”.