Предупреждавам: предстои ви да прочетете един крайно субективен коментар за това, което се случва в сферата на висшето ни образование. Аз самият, като участник, не бих могъл да бъда обективен, защото пародията, на която сме свидетели, няма как да не пробуди разнородни емоции във всеки един от нас.

Първа част

През последните години висшето образование в България е много благодатна тема за какви ли не коментари.

Хората плюят, смеят се,  ядосват се и плачат... Направо, като в холивудски филм. На моменти на преките участници в пародията пък им е особено весело. А истината е, че участниците не са малко. Все пак при наличието на няколко стотин ВУЗ-а в България, няма как да са малко. Ако следим тенденцията,  след 20тина години всеки град с население над 40 000 ще си има по университет, а в градовете с над 100 000 университетите ще бъдат от 5 до 10. Вече и Перник се сдоби с политехническо висше учебно заведение… С 63ма "студентина": сбирщина от цял свят, голяма част, от които през живота си не са казвали и думичка на български.

Няма лошо, явно духът на предприемачеството в България е силен. Кой знае, може пък от там да излязат най-големите специалисти в сферите си ... Или пък не? По-скоро не. Но все пак това е частен университет. Нека погледнем как стоят нещата с държавните, които все още са предпочитани, къде заради името, къде заради по-ниските такси.

Аз съм студент и в СУ "Св. Климент Охридски". Сред някои от читателите това може да предизвика одобрително кимване. Все пак кой не е чувал за СУ, кой не знае, че там са най-добрите?

Най-старият университет в България. Мястото, където се образова голяма част от елита на страната. Всичко звучи много красиво, когато разказваме история, свързана с миналото на университета. Но стигнем ли до настоящето ... следва истеричен смях.

- Защо? - питате Вие.

Защото не е останало нищичко, от това, което вие възприемате като СУ. Обобщението е в сила за всички държавни ВУЗ-ове. Същото важи за Икономическия във Варна, Великотърновския, Шуменския, Пловдивския. Всички. И проблемът не е в преподавателите, мога да ви уверя в това. Голяма част от тях са много начетени специалисти, които предават знанията си на студентите по най-добрия начин.

Наистина имаме много специалисти, които знаят как да си вършат работата и имат добър подход към студентите.

Проблемът е в системата на държавното висше образование. Тя е тотално закърняла. Самият апарат е на ниво 1980 година, ако не и по-назад.

В държавните ВУЗ-ове все още цари едно много странно отношение към студентите от страна на  администрацията и ръководството. Отношението е, като към хора, които трябва да бъдат смазани. Студентите не трябва да занимават администрацията в работното й време, не трябва да я занимават извън работно време, не трябва да я занимават, когато имат нужда ... Просто не трябва да я занимават. Вече втора година наблюдавам това странно поведение спрямо "бъдещия елит на България".

Да не говорим за техниката, която се ползва. Наскоро разбрах, че на места все още се ползват дискети. Да! Помните ли ги? Онези носители на информация, които бяха популярни в средата на 90те години на XX век. А на други места дори и това няма - цялата информация се пази на хвърчащи листове. Също така в държавните университети цари двойно по-голяма връзкарщина, отколкото нормално. Граници и някакви норми не съществуват. Сега ще разгледам и процеса с прехвърлянето в СУ(който се отнася и за други ВУЗ-ове):

Отиваш при две възрастни дами, които вписват това, че си подал заявление. Срещу това заявление не ти се дава никакъв документ, с който да бъдеш сигурен, че ще бъдеш допуснат до класацията. За прозрачност няма как да говорим. Все пак не е класация по успех, а просто ... класация. Никъде не пише какви са условията, по които ще се борят всички минали първичния регламент за прехвърляне от специалност в специалност. Накрая човек просто отива пред таблото, където е изнесен списъкът (не се публикува никъде другаде) и вижда имената на прехвърлените и бившите им специалности. Никъде не пише успех, не пише основание за решението.

Е, защо ли да пише? Все пак пред мен една от жените, които вписват участниците в това "състезание" обясни кротко и тихо на едно глуповато момиче, което не разбираше от намек. В прав текст му каза: "Абе, пиши, каквото ти казвам там и не ме питай защо ...". То момичето се оказа, че било дъщеря на сестра й ... Живи и здрави да са, явно си помагат в семейството. Все пак реших да запомня името на девойката и след това отидох да погледна списъците - нейното име фигурираше.

Проблем има и с желаещите да завършат висше образование.

Самите студенти в държавните ВУЗ-ове доста често са събрани на принципа "количество за сметка на качество". Как иначе ... все пак се борим за държавните парички.

Какво значение има дали тези хора имат, какъвто и да е потенциал за специалностите, в които са успели да влязат? Истината е, че в България кандидатите за висше образование се тикат само в 7-8 специалности. Който не е приет в някоя от тези специалности се бута в нещо, което въобще не го вълнува (доста често) и се опитва да влезе отново в тези 7-8 специалности, като се явява на нови изпити и нови изпити и нови изпити ... Имам една колежка от Раднево. Тя е на 27 години. Всяка година се опитва да се премести в Благоевград и Велико Търново с "право". Така и не успява. Надявам се да не успее и за в бъдеще ... На държавата ни не й трябват юристи, които не могат да говорят елементарен български език.

И така, държавните поръчки се пълнят с неуспели юристи, дипломати, икономисти, програмисти и скандинависти. От тези хора се очаква да се превърнат в добри историци, филолози, социолози, етнолози и какво ли още не. Ще се случи, но при малък процент: при тези,  на които ще им харесат "нежеланите" им специалности. А останалите просто ще бутат семестрите един след друг и ще вземат диплома за висше образование. Не е трудно да се изкара едно висше в България. И след това нека си повтаряме "Ама те хора с две висши чистят улиците ...". Ами да, но тези висши не отговарят на написаната в дипломите квалификационна степен и знанията в дадена област.Те са просто изкарани "ей така... да има". Логично е да останат недооценени в сферата, която самите те считат за безинтересна,неприятна или скучна и най-вече нежелана.

Това, драги читатели, е провокирано от идеята на българина, че задължително трябва да бъде шеф. Това е прекрасно, но държава съставена единствено от шефове няма. И е много тъжно, че всички младежи се насочват към едни и същи неща, при все, че успехът далеч не им е гарантиран в тях.Тук са виновни родителите. Те пълнят главите на дъщерите и синовете си с: "На всяка цена да влезеш "право", маме, та да станеш адвокатче ... те лесно живеят". Хубаво е младежите да бъдат иновативни и да следват интересите си, а не общата идея : "Стани, на мама икономистче, та да папаш цял живот лесни парички ..." Защо ли ? Защото икономисти - бол. Юристи - бол. Вярно е, че в големите градове постоянно излизат работни места за тези специалности, но на фона на дипломиращите се(а те са стотици всяка година) тези възможности са нищожни.

Проблемът е комплексен. Той е в това, че държавните университети са готови да приемат куцо и сакато, за да запълват бройки и да получават пари. Той е също така и в това, че всички се бутат на едни и същи места, в които вече се чувства презасищане. Проблемът е, че младите хора не вярват, че ако се насочат в сферата, която отговаря на интересите им, те ще могат да успеят и да водят добър живот. Университетите не опровергават това, а точно обратното - потвърждават го. А най-големият проблем е, че всички си мислят, че са достатъчно добри за да бъдат ръководни фактори и са родени с претенцията, че заслужават големи заплати и шефски столове.