Учи, дай всичко от себе си, за да разбереш как стават нещата и тогава рано или късно ще получиш възможност за изява и ще покажеш дали можеш по-добре!

Откакто излезе първа част на този коментар се случиха някои неща, които трябва да бъдат взети под внимание:

- На първо място излезе системата за рейтинг на българските ВУЗ-ове;
- Чествахме деня на народните будители, който тази година беше белязан от студентски протести.

Аз, както и всички останали граждани, интересуващи се от висшето образование в България, очаквах системата за оценяване, за да видя на какъв хал са нашите университети според  статистиката. Като студент в два от тях съм си изградил някаква субективна оценка и имам поглед върху ситуацията като цяло. Истината е, че бях леко скептичен към обективността на рейтинговата система, но когато тя излезе и успях да й отделя повече внимание, с ръка на сърцето мога да кажа, че някой си е свършил работата.

Какво ни очаква, ако се разровим из рейтингите? Няма изненада: СУ води класацията почти еднолично. От 24 професионални направления той е на първо място в 21. В голяма част от тях има и солидна преднина пред следващите го университети. Не беше неочаквано за никого. Всъщност, в тези класации варненските университети се представят сравнително добре. Икономическият ни университет заедно с други три е на четвърто място в страната. Медицинският университет пък е втори от общо пет. Същото място заема Техническият ни университет, но от 11 за цяла България. Негативно е мястото единствено на Варненски Свободен Университет, който в повечето категории води люта битка да не бъде на последно място. Особено в хуманитарните специалности като "Право" и "Политически науки" явно издиша спрямо останалата конкуренция.

Както и да е. Всеки, който сам иска да изпробва и разгледа рейтинговата система, е свободен да го направи в сайта на министерството на образованието. Аз, обаче, ще разгледам друг въпрос. Въпросът: „Имаме ли повод за радост, че университетите ни могат да се състезават помежду си, но не могат да се борят на международната сцена?”.

Тук трябва да загърбим регионалния шовинизъм и да погледнем по-далеч от носовете си. СУ е безспорният лидер в България, а е 777 в света. Сигурен съм, че и в бъдеще ще запази позицията си на местно равнище, но ще пада в международно. Същото се отнася за всички български университети. Все пак ние сме част от Европейския Съюз и би трябвало да гледаме към образованието на останалите държави-членки като към пример, който да последваме. Но го правим само на думи. Всички знаем, че трябва промяна, а въпросите свързани с нея не са малко: към какво, как, с какви средства и т.н. За жалост възприемаме думата "реформи" като синоним на "нужда от пари". Сигурен съм, че това е неправилно.

Вярно е, че пари трябват, но без промяна в главите на хората, вложените средства ще бъдат, като пръснати в бездънна яма. Не ректори, не министерство, не ЕС са виновни за това ни състояние, а ние - хората. Знаете ли какво показва статистиката за реализация по специалността от рейтинговата система? Около 15%-30% се реализират в специалността си, след като се дипломират. За какво на останалите 70% им е тази диплома? За обща култура ? Ако е за обща култура, нека всеки си намери литературата и си чете в къщи. Не. Прави се заради дипломата. Тази диплома вече е нужна, колкото е нужно и кафето рано сутрин. Не мога да приема, че процентите следват от липсата на работа в дадена сфера. А ако случайно е така, то хората, които записват дадена специалност толкова ли не са си направили труда предварително да проучат дали има добър шанс за реализация във въпросната сфера ? Искам да кажа, че висшето образование не е логично продължение на средното. По цял свят то е привилегия, породена от дадени интереси. Но тук не е като по цял свят. България е държава, в която всички са готови да бъдат висшисти, че дори им е нужно.

И забравят какво, всъщност, е висшето образование: то е наука. Науката е най-святото и красиво нещо на този свят. Тя, обaче, има едно главно значение: да произвежда още наука! Например: хуманитарните дисциплини. Хората, които ги изучават, трябва да го правят с цел да въздействат на обществото в продуктивен план. Но първото условие е споменатите специалисти да обичат това, което правят и да го правят с удоволствие. В България удоволствието от науката се приема за глупост и спада в графата "нерационално мислене". Тук на почит е единствено заплатата, която човек получава. Малко останаха идеалистите, които ще решат да станат преподаватели някъде, вместо да печелят повече пари, като търговци (примерно). Тогава стигаме до извода, че по нашите географски ширини развитието в морален и интелектуален план е табу. На мода са фитнес салоните, перхидрола и чалга клиповете. Какво виждаме в един такъв фолк клип ? Мерцедес, скъпи дрехи, напомпани каки и батковци и ... от малки си мечтаем да бъдем като тях. В техните клипове човекът с очилата, който чете книга е "загубеняк". Хайде след като голяма част от младите следват този стереотип да видим от къде идва проблемът на висшето ни образование. То е плачевно спрямо световното. Какво да бъде, след като хората, които го "практикуват" носят леопардови щампи, слагат си килограми грим и играят кючеци в местните клубове.

Какво да очакваме, когато не могат да се намерят пари за художествените специалности в страната? Кой след това ще произвежда култура? Е, за какво ни е култура, като всяка чалгаджийка кара мерцедес?

Някой ще се пита: Защо да избира по-нерентабилната от двете възможности?

Аз ще отговоря: Защото парите купуват всичко, но не и интелектуален прогрес, ако сами не направим опита да го създадем.

Някой ще се запита: За какво му/й е интелектуален прогрес, ако не кара мерцедес?

Аз ще отговоря: Защото човечеството има история, която се гради от хора, отдадени на науката. В цял свят тези хора са на пиедестал. Защо България да прави изключение? Защо тук глупостта да стои най-високо?

Да, знам, че този коментар носи заглавието "Пародията, наречена висше образование" и че в момента аз пиша за българите, като цяло, но се надявам, че връзката е ясна. В първа част изказах възмущението си от начина, по който се работи в и за държавното висше образование. В част втора изказвам възмущението си от хората, които са толкова безлични, че приемат парите за най-висша духовна ценност. Тези хора трябва да бъдат изключения, а не тенденция, ако искаме да има работещо висше образование.

Когато човек се превръща в специалист в дадена област, той израства и се чувства добре духовно. Чувства разликата в начина си на мислене и в отдадеността си на обществото. Висшето образование не е просто стъпка след средното. То ни предоставя красотата да опознаваме това, което представлява интерес за нас и стимулира мисълта ни. Нека не учим нещо, което не ни е интересно. Нека не се бутаме там, където паричките са най-много, но ние не се чувстваме добре. Да погледнем за пример държавите, които живеят по-добре от България! Там няма срамна професия. И да не забравяме, че първо човек трябва да се учи и чак тогава да бъде готов за "големите подвизи". Не както тук: всеки 18 годишен кандидат-студент казва за извървелите пътя преди него: "Ако аз бях на негово място, щях да се справя хиляда пъти по-добре ...".

Учи, дай всичко от себе си, за да разбереш как стават нещата и тогава рано или късно ще получиш възможност за изява и ще покажеш дали можеш по-добре! Това е ... образованието не е само икономика, а и духовност.

Факт.