Те завършват на Бъдни вечер - 24-ти декември.

По време на постите не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, риба, мляко, сирене, яйца, кашкавал, извара.

Олио и вино може да се употребяват без сряда и петък.

Алкохолът също е забранен, с изключение на виното.

Това е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.

Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък.

Риба се разрешава единствено на Никулден - 6-и декември.

Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим.

Желаещите да постят не трябва да имат интимни отношения, трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли.

По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

Постът се нарича още Малка Света Четиридесетница.

През тези дни на пост и молитви човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове, да потърси опрощение, да се изповяда и причести със светите Христови тайни дарове.

Някои духовници смятат, че не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост.

Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение.

Същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите.

Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.

Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа.

Венчавките са забранени от 15-и ноември (началото на Коледните пости) до Въведение Богородично (21-и ноември) и от Игнажден (20-и декември) до Богоявление, Йордановден (6-и януари).