Последният моноспектакъл на Мариус Куркински е в репертоара на драматичния театър в Пловдив. Това не е случайно и ако проследим работата на Мариус, ще се открои фактът, че повече от половината от спектаклите му са поставяни именно на тази сцена. Пловдив е град с аромат, театърът в Пловдив е място с атмосфера, а и фестивалът „Сцена на кръстопът”, макар и с по-деликатен пи ар от този на международния театрален фест във Варна, притежава скъпоценното качество да превръща събитието ФЕСТИВАЛ не в парад на суетата, а в тържество на хармонията и оплождащата творческа енергия. В Пловдив се диша леко, прави се театър без напрежение, а и сякаш хората са от друго тесто.

ЕЛИЦА МАТЕЕВА, Пътеводител на културния стопаджия

Последният моноспектакъл на Мариус Куркински е в репертоара на драматичния театър в Пловдив.

Това не е случайно и ако проследим работата на Мариус, ще се открои фактът, че повече от половината от спектаклите му са поставяни именно на тази сцена. Пловдив е град с аромат, театърът в Пловдив е място с атмосфера, а и фестивалът „Сцена на кръстопът”, макар и с по-деликатен пи ар от този на международния театрален фест във Варна, притежава скъпоценното качество да превръща събитието ФЕСТИВАЛ не в парад на суетата, а в тържество на хармонията и оплождащата творческа енергия. В Пловдив се диша леко, прави се театър без напрежение, а и сякаш хората са от друго тесто.

„Български разкази” е поредното чудо, с което Мариус ни очарова и омагьосва. Чудо, отправено към позабравилите българщината. Струва ми се, че след „Сътресение” Мариус е решил да ни въвлече в магическия свят на народните поверия, предания, разкази, заради онова мъждукащо пламъче на българското в нас. Огънят трябва да се разпали, защото съвременникът ни не е това, което бяха дедите ни. А те са били велика магия.

Сцената се състои от стол, стари газени лампи, спуснати завеси и един актьор. Прастранството и енергията на актьора в хармония. Когато наблюдавам Мариус, разбирам думите на Питър Брук за живия театър, театър без декор, без костюми, без особени ефекти, театър, посветен на актьора и публиката. Празното пространство е светилище и изпитание, което преодоляват истинските актьори. Пет истории, в които нероден Петко, Доктор Тодя и неговата  съпруга-докторица, Станимъжкото винце, любовната треска и грехът на майстор Манол създават светове между живота и смъртта. Преданията препускат през горите и гробищата, през страховити нощи и ококорила се луна.

В историите на Мариус има доброномарена ирония с типичните български „добродетели”- трудолюбие, любов между снаха и свекърва, празничното похапване и пийване на винце с ортаци. В тези истории, макар и умотворение на дедите ни, се откроява патриахалното съзнание, интровертността на народа и чувството за чест и достойнство. Всъщност, българинът е чудо, Мариус го превръща в образ невъзможен, в откритие. Актьорът влиза под кожата на свекърва, на старец, на зидар, на ратай. Героите му, макар и различни, си приличат в страховете си, в начина си на учудване при срещата с неизвестното. Героите на Мариус са цветни, земни и симпатични в човешката си непретенциозност към света. Те са вярващи в Бог, в силите на Природата и може би затова с носталгия въздъхваме по времената, когато хората са живеели простичко, но и по-честно, защото са познавали мира в сърцето си и значението на думата „смирение”. А да имаш мир в душата си, е... чудо!

Моноспектакълът „Български разкази” по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания ще гостува отново в Театър „Българан” на 19 и 20 февруари от 19.30 ч.