Седмицата: Да затиснем бирата с дюнери

Без цензура

29-01-2011, 16:09

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Всичко от Автора

Тази седмица разбрахме, че всеки четвърти българин вече е под линията на бедността.

Премиерът ни научи как казват японците на батковците. А светът би трябвало да е изпаднал в шок заради простото, но неоткрито досега безотказно антитерористично средство – дюнера.

Светът обаче, или поне европейската му част, невъзпитано се интересува не от външнополитическите прозрения на премиера ни, а от вътрешноведомствените скандали. Които се зачеват от

смешението на политиката с технологията

и периодично дават нови реколти флашки. Докато министри и митничари брояха писуканията по записите, редовият българин продължи да си брои стотинките, които му стигат за все по-малко. И докато ги брои пред щанда с хляба, хвърля по едно око и на вестниците в съседството. От едното заглавие научава, че през следващия месец ще брои около 30 стотинки отгоре за хляба. От другото обаче не кой да е, а земеделският министър го уверява, че криза за зърно у нас няма. А от съседния щанд дочува мърморенето на съседката, че децата й в Европа си купуват пържолите и доматите с по два лева по-евтино от нея тук. Синдикатите вече пресметнаха, че нейното чудене се равнява на малко повече от осем процента – с толкова са поскъпнали у нас основните хранителни продукти за една година. Затова нормалият живот на един българин вече струва 511 лева,

а за да бъде просто беден му трябват 191

На толкова слага линията на бедност КНСБ, като изчислява, че 27 процента от домакинствата вече са останали под нея. А вестникарското откритие на седмицата е, че масово сме започнали за по-евтино да си купуваме лекарства от ветеринарните аптеки. През това време премиерът ни щедро обещаваше в Токио да кръстоса митичното българско трудолюбие с японските технологии и да ни превърне в глобален склад за храна и вода. Засега японските идеи за проволствените Нови Васюки не са ясни, но пък има готовност за участие в друга глобална българска идея – енергийната, като предложението за производство на екоток е още по-скъпо от наличните. От Япония премиерът се завърна със самурайско снаряжение, като не е известно дали сред него не е скътал и от сувенирните чашки за саке, от които поискал да вземе ”за Цецо и Дянков”. Един друг министър – Найденов, остана без едно копче, а за домакините останаха прекрасните спомени за един

премиер, който прилага хватки на подчинените си

и рекламира сънародничките си доста двусмислено. В медийните доклади, предавани пряко от Япония, властваше духът на средновековните хроникьори. Благодарение на желанието да не бъде пропусната нито една премиерска стъпка и ние научихме, че премиерското сако е пострадало от саке и риба тон, че премиерският дядо е бил много сръчен с разфасоването на прасето, а премиерският речник се е обогатил с японската версия на „бате Бойко”. И докато „аники Бойко” смайваше Япония, неговата германска приятелка Ангела Меркел обяви мотото на новата правителствена кампания - "Елате да работите в Германия". Което означава, че българският й колега просто ще трябва да открие Терминал 3. Между другото, от японските хроники на премиерското посещение научихме, че класическата лимузина за високи гости е твърде „простосмъртна” по нашите мерки – без буркан и без тъмни стъкла. Докато премиерът я ползваше в Япония, у нас кортежът му успя да покаже, че настигането на японците не е само въпрос на преминаването на океана. Гардове на НСО станаха причина за лека катастрофа, а „обикновената” участничка в нея се оплака, че не само са я избутали от пътя, но са й оставили следи от юмруци по тавана на колата. Коментар засега няма. Има само глоба. За студентката. Няма и особени коментари в „Пирогов”. Там заради „техническа грешка при приема”

оперираха лявата вместо дясната ръка

на едно момиченце. А лекарката дори се чудеше защо бащата вдига толкова шум. По-малко шум от очакваното се вдигна покрай друго изявление на българия премиер. Или преводачите на арабски са били във ваканция, или никой вече не приема сериозно външнополитическите коментари на Бойко Борисов. Едва ли на друг министър председател би се разминало изявление от типа – „всички араби са дребни търговци” или „ние храним бедните ви роднини, вие недейте да ни слагате бомби”. Защото приблизително до това се свежда гарнитурата към съболезнованията за жертвите на „Домодедово” – „Арабският свят прави бизнес с България. На всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се в това отношение да го отчетат хората, които вземат тези решения за подобни актове.” Така изведнъж
дюнерът стана опора на националната сигурност,
а малкият бизнес на предимно турските търговци изведнъж се превърна в арабска инвестиция. И не е ясно кой вариант е по-лош – този, в който подобни думи са искрени, или другият, в който те просто трябва да затиснат прокисващата бира на текущия скандал. Тежкият й дъх не можа да бъде изгонен нито от четирите години, присъдени на бившата данъчна шефка Мария Мургина, нито присъдата от девет години за Александър Томов. Най-малкото, защото обжалванията предстоят, а те обикновено променят резултата. През седмицата продължиха и законодателните стъпки напред-назад, с преобладаващо заден ход. Докато депутатите си преосмисляха политическите възгледи и недоволстваха, че не са картофи, та да ги местят всеки път, като си сменят парламентарната група, те успяха пак да отложат забраната за пушене на обществени места, върнаха стария брой аптеки, позволени на едно лице, а отпуските пак могат да се отлагат. Не е ясно какво става и с едни пари по проекти на САПАРД, които общините губят заради указанията и решенията на едни министерски чиновници. На пръв поглед идеята на евроминистъра Томислав Дончев за плащане от бюджета изглежда справедлива – общините все пак са изпълнили това, което са им поискали разсеяните чиновници. И щеше да бъде, ако в същото време

чиновниците си плащаха глобата

за разсейването. Министърът обаче авансово каза, че на практика това няма как да се случи. Което си е чиста покана към следващите, които още се чудят да се „разсеят” ли или да спазват правилата. За правила настояваха тази седмица в Бяла. Там си имат истинска великанска дядова ръкавичка – в една изоставена къща живеят 353-ма души. Или поне толкова имат право да гласуват с тази адресна регистрация. За град с две хиляди жители това си е сериозен процент, а местните избори предстоят. Нищо общо с изборите няма лансираната от социалния министър идея, че през „втората половина на годината” пенсиите „могат да бъдат увеличени”. Или поне Тотю Младенов твърди така. Вероятно и в Пловдив няма връзка между изборите и щедростта, с която кметът реши да извади 580 хиляди от бюджета и да направи детските градини напълно безплатни.

Комунизмът обаче не можа да настъпи

за футболните клубове, от които кметът искаше да купи билети за мачове, пак с общински пари. Идеята беше с билетите да зарадва бедните, а клубовете да му обещаят да харчат парите само за младежките си школи. Във Варна детските градини си остават все така болна тема, а към нея тази седмица добавихме новите групи от петгодишни, които трябваше да бъдат разкрити към училищата. Оказа се, че пари за тях в делегираните бюджети няма и всеки директор ще търси как да си ги издържа. След кратко затишие и Е.ОН си върна вниманието на публиката. Оказва се, че както и да ни наричат в прословутите си „Общи условия”, за електроразпределителното дружество ние сме потенциални крадци, виновни и след доказване на противното. От нас се очаква тази година да откраднем много ток, а Е.ОН да успее да разкрие кражбата на поне 60 гигавата. Като за тези пари май не се плащат и данъци, както са забелязали от ГНОМКА. Не че не се краде ток. Обаче и в Е.ОН, както и в цялата държава, принципът е – който е плащал досега,

да плаща и занапред и за тарикатите

Иначе някои определени махали нямаше да светят като дискотеки. В София пък забелязаха друго – загубили сме около един милиард от сделката със замяна на външния дълг, рекламирана преди девет години като чудесен вариант за страната. За сумата, разбира се, никога не сме били сигурни, но че вариантът все за някого е бил чудесен, винаги сме били наясно. А от това, че ни го напомнят преди избори, хазната не се пълни. И от пъпкуването на флашки не ни става по-весело. Нищо забавно няма, че в Европарламента вече поискаха обяснение от вътрешния ни министър. Ако обяснението пред определената комисия не им хареса, ще има и дискусия в пленарната зала, а както вече знаем покрай обясненията за фирми и съпрузи, това,

което минава у нас, в Европарламента не се котира

Едва ли е съвсем без връзка решението на групата за Шенген – техническите доклади за Румъния бяха приети, за разлика от тези за България, които ще се разглеждат следващия път. Междувременно опитите да се постави знак за равенство между презапис и фалшификация продължават, от новите флашки изтече нов герой - "едно момче, къде рита топка” с премиера, а безгрешният Танов ни просълзи с историята как се опитал да позвъни на ЕГН-то на въпросното „момче”. Мина и изслушването му пред парламентарната комисия. Самият Танов не коментира, но участниците в комисията бяха по-словоохотливи. Най-колоритен се оказа Петър Курумбашев, според когото Танов потвърдил, че всички разговори са „идентични”. Може би

нещо средно между „истински” и „автентични”

Бившият сътрудник на ДАНС Росен Миленов също получи своята доза внимание, след като заяви, че разговорите са истински. Премиерът продължава да настоява, че управлението му е атакувано напълно безпочвено. Според него „не може да ме направите гузен, че за едно момче, назначено много преди мен, съм се обадил да питам защо точно него са го махнали".

Най–показателно е, че министър-председателят все по-категорично прокарва връзката „Алексей Петров – Георги Първанов”. Гарнирана с дежурното повтаряне за важността на „магистрали, зали и метро” и „джентълменски” признания за могъществото на един домашен затворник. Така обаче строителните напъни губят тежест - заради въпроса кой на кого сваля шапка и кой на кого дърпа конците.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен