При министрите Радослав Гайдарски, Евгений Желев и Божидар Нанев от здравното ведомство са били отклонени близо 50 млн. лв. от средствата, отпуснати от държавата за скъпоструващи лекарства, по-голяма част от които за онкоболни.

Средствата са били пренасочвани за заплати и капиталови разходи, става ясно от одит на Сметната палата за управлението на тези средства за периода от 2006 г. до края на 2009 г.

Най-голямата отклонена сума от средствата, предназначени за скъпоструващи медикаменти, е за 2009 г. - 18 млн. лв. Тогава министри са Желев (до юни 2009 г.) и Нанев. Освен това през 2009 г. са останали неразплатени 31.4 млн. лв. към доставчици и за тях са плащани и лихви, съобщи шефът на Сметната палата Валери Димитров.

„Неефективното управление на средствата за съкпоструващи лекарства е довело до множество случаи на забавено или липсващо лечение", коментира председателят на Сметната палата.

Като резултат всяка година е имало листи на чакащите за животоспасяващи медикаменти, като болните са чакали средно по 3 до 6 месеца. Не са ясни критериите за влизане и излизане от тези листи, казаха още от одитната институция.

Подобна проверка е правена и през 2005 г. и тогава са дадени препоръки да се изгради информационна система за осигуряването на скъпоструващи медикаменти, обясни зам.-председателят на Сметната палата Валери Апостолов. Такава система все още не работи, напомни той.

През декември 2008 г. здравното министерство е платило авансово 2.146 млн. лв. за изработването на информационна система, която по договор е трябвало да заработи до средата на 2009 г.  Избраната фирма е била коректна и е имала желания да предаде в срок продукта, но се оказало, че в техническото задание не са заложени всички фактори и не са поставени коректно исканията. Компанията е доставила хардуера и лицензите.

В заданието здравното министерство не е предвидило и нуждите на лечебните заведения, които лекуват онкоболните - компютри, софтуер, специален рентген и специални принтери, каза още Димитрова. Подобно оборудване струва 45 хил. лв. и трябва да се осигури за 22 лечебни заведения, като две от тях са го купили за своя сметка, уточни тя.

Според експертите от Сметната палата предвиденото за тази година прехвръляне на процедурата по поръчка на лекарства към болниците едва ли ще е по-ефективно, защото вместо една процедура по Закона за обществените поръчки ще се правят 22.

От Сметната палата признаха, че Министерството на здравеопазването е било длъжно да набавя съкпоструващите лекарства чрез процедури по ЗОП. Не са използвани обаче възможностите за подписване на рамкови споразумения в случаите, когато анализът е показал, че кандидатът е само един и не може да се приложи принципът на конкурентен подбор, пише в доклада на палатата.