Тричането Vs коридата

Архив Варна

10-03-2011, 06:01

Автор:

varnautre

Всичко от Автора

Руслан Йорданов, в. Стандарт

Тези дни Бродилово предизвика бурен скандал с възродения си обичай по тричане (бесене) на кучета. Разгневени природолюбители описват странджанското село като кучешки Освиенцим. Премиерът Борисов също призова да бъде прекратено варварското малтретиране на животните. Местните селяни обаче не са съгласни лесно да прежалят предавания от векове обичай. Според тях само невежи хора могат да видят зверство в тричането.   


Според народните вярвания тричането предпазва кучето от бяс, а дома на стопанина му - от зли духове.
Хората от Странджа не за пръв път стават център на внимание със странните си обичаи. През първата половина на ХХ век православната църква провежда периодични кампании за изкореняване на нестинарството. Когато на жителите на Кости, Бродилово, Българи и околните села им забраняват да палят огън на мегдана, те разпиляват въглени в къщите си и там танцуват върху жарта.
Навръх Сирни заговезни селяните в Бродилово тричаха за здраве кучетата си по-уплашено от всякога, паникьосани от шапната епидемия, при която добитъкът им беше избит от ветеринарните власти, за да се спре разпространението на заразата. Логиката на местните е, че след като заради влизането в Евросъюза спрели за 4 г. вековната традиция, болестите ги налазили.   
Пренията "за" и "против" символичното бесене на четириногите взриви обществените дискусии в мрежата. Стигна се дотам, дори премиерът Бойко Борисов да настоява да бъде прекратено малтретирането на животните. По този начин нашите песове се наредиха сред големите общоевропейски дебати, които се разразиха около лова на лисици в Англия и бикоборството в Испания.
На Стария континент престрелките между пазители на традиции и защитници на животните стават все по-ожесточени. Голямо брожение имаше срещу мерака на испанските ловци след всяко закриване на сезона също да бесят кучетата си по дърветата. За разлика от странджанските песове, които се отървават с лека уплаха и световъртеж, песовете в Испания издъхват на въжето в страшни мъки, докато авджиите ядат и пият наблизо. Дори и изправени пред бурята на европейското възмущение, местните ловни дружинки продължават тайно да прилагат мрачния си ритуал. Повече късмет могат да извадят биковете, чието спокойствие е главният залог в националния спор около забраната на коридата. Консервативните испанци смятат, че без гордите тореадори ще бъде посечена мъжката гордост на цялата нация. Техните опоненти намират бученето на говедата с пики и саби за варварско жертвоприношение, недостойно за цивилизована страна. На Албиона преследването на лисици и зайци с гончета, любимо развлечение на островната аристокрация от столетия, също разцепи на две британското общество. Главният аргумент на противниците му е, че този вид лов причинява неприемливо страдание на дивеча, който след дивата гонитба най-често е разкъсан от гончетата. По света се срещат и по-аргументирани каузи като спирането на геноцида над застрашени от изчезване видове - като китовете и тюлените, който също са обект на традиционен лов.
Все пак западната изтънченост като че ли е стигнала твърде далеч. Българският Закон за защита на животните, гласуван по брюкселска кройка, въвежда престъплението жестокост - "всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес". Дебатът около тричането в Странджа е и куриозно продължение на дебатите за бездомните глутници в големите градове. И тук се оформиха два големи лагера - "ястребите", които призоваваха четириногите да бъдат избити до крак, в краен случай системно кастрирани. "Гълъбите" пък отправиха апел обществото до обикне сладките кученца, принудени да водят живот на гаврошчета между панелките. Подобна философия, доведена до крайност, може да засегне още няколко обичаи. Някой увлякъл се природолюбител утре може да поиска и забрана на курбаните, които християните правят на Гергьовден, а мюсюлманите - на Курбан Байрам. Друг може да предложи рибарските кукички да имат гумени възглавнички, които да не наранят рибките.
Подобни спорове свидетелстват и за увеличаването на културната пропаст между градския европейски човек и селянина. Бабите у нас са свикнали да колят кокошките собственоръчно, докато техните градски внучки, които си купуват замразено месо от супермаркета, не биха вдигнали сатър над пилешка глава за нищо на света. В съвременното общество насилието, благодарение на което се появяват мръвките на нашата трапеза, е прикрито старателно. Плод на невежеството е мечтата на зелените политически движения да живеят в свят, където хора, хищници и тревопасни, ще живеят безоблачно, без да се нараняват.