След зимната ваканция и няколко седмици тестове големият адронен колайдер влезе в нормален режим на работа, съобщава официалният микроблог на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).

Сезонът на физическите изследвания на 2011 г. започна. Колайдерът, който влезе в действие през февруари 2010 г. след няколко месеца калибриране, отстраняване на някои неизправности, през декември същата година завърши своята първа работна година и беше спрян  до средата на февруари.
През изминалата година ускорителят работеше с половин мощност - 3,5 тераелектронволта на сноп лъчи. С тази мощност колайдерът  ще работи и през 2011-та.

Учените започнаха да тестват оборудването и да подготвят ускорителя за пуска след ваканцията в средата на февруари. Колайдерът беше отново охладен до работната температура 1,9 келвина, на 19 февруари в него отново започнаха да циркулират сноповете протони.

Във вторник през нощта мощността на сноповете протони за първи път след ваканцията бе увеличена до 3,5 тераелектронволта. Засега светимостта на сноповете - количеството протони в секунда, е относително ниска, само 10 на десета степен частици в секунда  на квадратен сантиметър. Обаче учените постепенно  ще увеличават светимостта, концентрирайки снопа лъчи с помощта на  специални устройства - колиматори.

Големият адронен колайдер, в създаването на който  бяха вложени повече от 6 милиарда евро, е най-големият в историята ускорител на елементарни частици, чиято цел е да се получат принципно нови данни  за природата на материята и за фундаменталните физически закони. Думата "колайдер" е образувана от английската дума "collide"- "сблъскване", и означава, че в него се сблъскват летящи в противоположни посоки частици, а не сноп частици и неподвижна мишена.                                                             

Създаването на устройството започна в края на 1990 година, а през септември 2008 година то бе тържествено пуснато в действие - физиците успешно изпратиха снопове протони в двете посоки, но само след седмица в ускорителя стана голяма авария, свързана с излизането на  един от магнитите от свръхпроводимо състояние. Ремонтът на колайдера и неговото усъвършенстване, в частност, инсталирането на системата QPS за защита от повтарянето на подобни аварии, отнеха повече от 14 месеца и струваха 40 милиона долара.