Българите харесват безцветен президент, заявява социологът Антоний Гълъбов в интервю за БГНЕС.

Много трудно ми изглежда да достигнем до ситуация, в която ще имаме пълноценна гражданска кандидатура за президент, а не фалшива патица, прикриваща партийни сметки.

Според него ще бъде трудно в следващите поне 1-2 години избори да спечели кандидатура, издигната не от партии, а от гражданска организация. Българите в момента биха се обединили около такава фигура за президент, която е „по възможност по-безцветна“.

„Очевидно, че доминиращият модел на политическа култура е, че ние харесваме онези, от които не зависи нищо“, твърди Гълъбов. Според него нашето общество има високо доверие към фигурите, които не участват в решаване на някакъв проблем. „Затова обикновено президентската институция се ползва с високо обществено доверие, тъй като в крайна сметка от нея пряко не зависи нищо“, обясни той.

Гълъбов обаче посочи още, че от друга страна се избягва „всяка фигура, която е достатъчно ярка, достатъчно категорично отстояваща една позиция, тъй като у нас има страх от конфликт“. „Конфликтните хора не се харесват. Точно затова най-вероятно ще имаме симпатично изглеждащ президент, мил човек, интелигентен, но най – вероятно от политическа гледна точка относително безцветен“, прогнозира социологът.

Социологът твърди, че българското общество  е свръхполитизирано като едновременно има отдръпване от партиите, но не и от политиката. Той посочи за пример гражданското движение срещу нарастване на цените на горивата, при което само споменаването, че може би ще прерасне в политическа партия, моментално голяма част от хората оттеглиха подкрепата си за нея.

Елита е отговорен да покаже, че не заплашва хората, смята Гълъбов. Според него, едва когато политиците могат да излязат на улицата и да говорят нормално с хората, а не заобиколени с 10 бодигарда като престъпници босове, тогава ще бъдем свидетели на постепенна промяна на отношението към властта. Нещата обаче стоят точно обратното. Той вижда, че „българските политици продължават да съхраняват този образ на властта като заплаха за обикновения човек като нещо неприятно, което може да му се случи, ако той си има много вземане – даване с държавата и това като че ли устройва сегашният политически елит“.