След години безплодни обещания за съдебна реформа в понеделник Европейският съд за правата на човека в Страсбург задължи България да ускори наказателното правосъдие и да въведе свой механизъм за обезщетяване на хората, чиито дела - наказателни, граждански и административни, се точат с години.

Срокът правителството да изпълни това е 15 месеца.

В решения по две от заведените стотици дела за забавено правосъдие в България европейският съд констатира, че този проблем е системен за страната. Двата съдебни акта бяха обявени за пилотни и указанията им са задължителни за българските власти, описва подробно "Дневник".

Те вече не само ще покриват с парите на данъкоплатците постановените в Страсбург обезщетения заради неефективното разследване и тромавата съдебна система, а ще трябва да вземат и мерки за решаването на проблемите. Това само по себе си ще е реална съдебна реформа.

Прекият ефект от вчерашните решения е, че общо 700 дела с оплаквания от бавното правосъдие у нас на практика вече получиха предварителен отговор – завелите ги имат почти стопроцентова гаранция, че ще осъдят държавата. При средно обезщетение от 2000 евро това са поне 1.4 млн. евро, с които на практика ще са санкционирани данъкоплатците заради системния проблем с бавенето на делата.

Ключово условие, поставено от Страсбург, е да бъдат приети промени в законите, които ще  позволят на гражданите да съдят и в България държавата за вредите, които им е причинила конкретно със забавянето на делото им.

"Отдавна работим по промени в Закона за отговорността на държавата, за да въведем подобен механизъм, но изчаквахме решенията на европейския съд", обясни за "Дневник" Нина Николова от Министерството на правосъдието, която отговаря за представителството на държавата в европейския съд в Страсбург.

Тя обясни, че се търси най-правилният вариант как да стане това, без делата за компенсация да задръстят съда, какъвто е примерът с Италия - друга пословична с бавното си правосъдие държава. В решението си европейските магистрати препоръчват да създаде административен орган, който да се произнася по обезщетенията, а да не се товари отново съдът.

Страсбург задължава България да въведе механизъм, който да гарантира по-бързото приключване на наказателните дела. "Подсъдимите за престъпление не трябва да стоят дълго, без да знаят съдбата си", се казва в мотивите на съдиите. Те подчертават, че правителството трябва да предприеме всякакви мерки за решаване на проблема с бавното правосъдие – законодателни, бюджетни и организационни.

"Държавата е отговорна не само за действията на своите служители – разследващи и магистрати, но и за неспособността да се справи със структурния дефицит на съдебната система, който води до забавянето на делата", пише в решението им.  Макар всеки случай да се преценява според сложността му и поведението на страните, практиката на съда в Страсбург показва, че за бавно се приема наказателно дело, продължило над 3-4 години, и гражданско - над 5-6 години.

В решението се коментира липсата на механизми, по които човек може да възрази срещу протакането на делото му. Според магистратите единствената възможност при гражданските дела – т.нар. жалба за бавност или искане за определяне на срок, е неефективна, но все пак е нещо.

При наказателните дела пък единственият механизъм, който донякъде е позволявал ускоряване на разследванията, беше отменен миналата година от мнозинството на ГЕРБ, когато отпадна  възможността обвиняемият да поиска делото му да влезе в съда след една година разследване или след две за тежките престъпления.

"Това са едни очаквани и твърде закъснели решения. Едва ли са нужни 18 години, за да види очевидният факт, че правосъдието у нас е бавно, но за сметка на това некачествено", коментира адвокат Михаил Екимджиев.

"Забавеното правосъдие не е правосъдие не само заради липсата на морален ефект, но и защото води до невъзможност да се установи истината – изчезват доказателства, свидетели забравят и умират", обясни той. Според него пилотните решения са идеалният повод за въвеждането на лична отговорност на конкретния разследващ полицай, следовател, прокурор или съдия за забавянето на делото.

"Докато няма лична санкция за безхаберието, безотговорността и използването на административните процедури за рекет, този системен проблем няма да бъде решен", смята адвокатът с най-много спечелени дела в Страсбург.

Всички мерки, които ще предприеме България в изпълнение на двете решения, ще се следят от Комитета на министрите на Съвета на Европа, като най-тежката санкция, до която не се е стигало досега, е изключване на държавата от Съвета на Европа, обясниха за "Дневник" от секретариата на съда в Страсбург.

Практиката на комитета е да оказва силен натиск върху държавите да изпълняват пилотните решения на съда, в противен случаи те ще понесат силни политически негативи.

Правителството има възможност да проточи изпълнението на решението за обезщетяване на пострадалите от бавното правосъдие, като го обжалва пред голямата камара на съда в Страсбург, в която заседават 17 магистрати. Ако тя реши да преразгледа делата, това ще забави значително реформите и срокът за приемането им дори може да прескочи мандата на кабинета на ГЕРБ.

По своеобразен начин обаче България вече е признала системността на проблема с бавното правосъдие, като е сключила споразумения по 88 случая. Съдът Страсбург досега е осъдил държавата за забавяне на делата по над 130 казуса.

Кои са делата

Първото дело, превърнало се в пилотно, е на Стоян Димитров и на бившия директор на пловдивския клон на банка "Биохим" Николай Хамънов. Първият е съден за кражба 9 години, а Хамънов в продължение на 5 години и три месеца е обвиняем за незаконни банкови операции. Жалбата на Мария Фингер, българка, живееща в Германия, за това, че близо 10 години е водила дело за делба, стана повод съдът да констатира системен проблем в административното и гражданското правораздаване.