България сериозно изостава както в договарянето, така и в усвояването на средства от ЕС, и е с доста по-ниски показатели в сравнение със средното ниво за страните членки от Централна и Източна Европа, сочи доклад на одиторската компания KPMG, който отчита периода от 2007 до март 2011 г., цитиран днес в уводното заглавие на в. „Сега”.

KPMG поставя страната ни на последно място от десетте проучвани страни по размер на договорените средства. Тук показателят за България е 37% при средно 53%. Латвия е сред отличниците със 76%, Литва е успяла да договори 68%, а Естония - 60%. Единствено по програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ" сме на средното за десетте страни ниво.
В класацията по реално усвоени, т.е. разплатени средства сме предпоследни - с 10%, следвани от Румъния - със 7%. Тук отличнички са Латвия, Литва и Словения. Най-много разплатени средства - 30%, отчитат в Латвия.

България е най-големият двойкаджия по усвояване на пари за наука и иновации, за здравеопазване и за енергийни проекти, пише в проучването на KPMG. До март 2011 г. страната ни не е договорила и усвоила нито едно евро в тези три направления за разлика от други държави. Във въпросните области у нас не са предвидени отделни оперативни програми.

За разлика от Словения, която е договорила 98% от парите, Литва с 85% и Полша със 77% България не е направила нищо в сферата на здравеопазването. За нашата страна чрез ОП "Регионално развитие" са предвидени 288 млн. лв. безвъзмездна помощ за модернизация на болниците, но KPMG отчита, че към края на март не е договорен и лев. ".

Не по-розово е положението и в областта на науката и иновациите. Словения например е договорила 73% от парите по това перо, Литва и Румъния - по 68%, Полша - 67%. В националната програма за реформи правителството на Бойко Борисов е записало доста амбициозни цели, но в същото време бюджетът отделя минимален дял от БВП и на практика не финансира развойната и научна дейност.

Макар че за страната ни бяха заделени средства и за изграждане на газови междусистемни връзки с Гърция и Румъния, от няколко години усвояването им буксува. Още в началото на декември 2009 г. ЕК одобри искането за финансова помощ за изграждането на връзки между газопроводните системи на България с Гърция (45 млн. евро) и с Румъния (9 млн. евро), както и за проекта "Набуко" (200 млн. евро). Средствата се отпускат по програмата за подпомагане на икономическото възстановяване. Първата стъпка по реализацията на проекта с Гърция бе направена в началото на март 2010 г. Тръбопроводът ще бъде с дължина 170 км и ще даде възможност да се доставя газ на България през Гърция. Едва в края на ноември м.г. обаче МС даде разрешение за създаване на съвместно акционерно дружество между Български енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon (Гърция).
Договорът за проектиране и изграждане на газова връзка между България и Сърбия бе сключен в средата на април