След като миналата година бе проведено геомагнитно изследване на терена, през тази археолози подновяват прекъснатите преди повече от 20 години разкопки.

При строежа на пътя от Суворово за Дръндар през 1983 г. машините нарушават културен пласт и изваждат керамични фрагменти, кости и кремъчни сечива. Тогава от Варна е повикан археологът Иван Иванов, който установява, че на това място преди 6500 години е съществувало селище от каменно-медната епоха. Той провежда спасителни разкопки, в резултат от които са открити части от няколко жилища и сметни ями. Селището е принадлежало на земеделско население, отседнало на терасата с живописен изглед на юг, към низината. Цоклите на стените на жилищата са иззидани от варовикови камъни, над които стените са изграждани от измазан с глина плет, оплетен между дървени колове. Населението е било земеделско, за което свидетелстват откритите зърнохранилища с овъглено зърно и каменните съоръжения, с които пшеницата е стривана на брашно. Намерените кости пък доказват, че са отглеждани овце, кози и крави, но немалък дял от месото е добиван от различен дивеч.

През 1990 г. разкопките на селището са подновени. Проучени са още части от жилища, едното от които двуетажно. В него са открити над 60 керамични съда. Намерено е и струпване на червена боя, с която те са били боядисвани. Няколкото части от глинени човешки статуетки свидетелстват за вярванията и култовите практики на древните хора.

Повечето от находките от селището се съхраняват в общинската музейна сбирка. Сред тях са множество кремъчни сечива, използвани за рязане, пробиване стъргане на различни материали – кост, кожа, дърво. Открити са много игли и шила, направени от животински кости. От еленов рог обитателите на селището са изработвали копачки и мотики за обработка на земята. Реставрирани са многобройни красиви керамични съдове с червен и жълт цвят, украсени с щамповани линии.

Селището в местността Корията се датира в средата на петото хилядолетие пр. Хр. Каменната му архитектура го нарежда до синхронните селища, проучени край Дуранкулак и Драганово, Добричко и селищната могила край Провадия, Варненско. Съзнавайки високата му научна стойност, Община Суворово предприе стъпки за по-нататъшното му проучване. През 2010 г. екип от Новия Български университет начело с Петър Зидаров измерва геомагнитните аномалии в обекта и локализира редица неизследвани опожарени жилища, както и трасето на укрепителната стена на селището. През този сезон археологът от Варненския музей Владимир Славчев заедно с уредника на общинската музейна сбирка Росен Петров започват разкопки на едно от локализираните жилища. Те ще се опитат да го разчистят изцяло, за да изяснят повече подробности за бита на обитателите на това древно място. Очакват се нови попълнения в сбирката, които да разкажат за живота на нашите далечни предшественици.