Положителното е, че потреблението и инвестициите, които се приемат за основните двигатели на растежа и бяха в постоянен спад последните тримесечия, през това се увеличават.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е повишил с 1.9 на сто през второто тримесечие на годишна база, с което се оправдаха прогнозите на икономистите, че икономическият растеж се е забавил допълнително през второто тримесечие на годината, сочат данните за експресните оценки за БВП на НСИ.

Те често търпят изменение на по-късен етап. Също така те са сезонно изгладени, което означава, че е направен опит за изключване на влиянието, оказано от еднократни и сезонни фактори, но според експерти изглаждането на толкова ранни данни създава риск от изкривяване на оценките.

Спрямо първото тримесечие на годината през второто БВП нараства само с 0.1%, докато при предните две тримесечия нарастването спрямо предходните им е съответно с 0.6 и с 0.5%.

Забавянето на икономиката през второто тримесечие засилва опасенията на някои икономисти, че няма да бъде изпълнен прогнозният годишен ръст на икономиката от 3.6%, заложен в бюджета за тази година, и най-вероятно нарастването на БВП ще е около 2.2-2.5%.

Износът, на който в предходните тримесечия се дължеше съживяването в икономиката, през второто тримесечие на тази година е спаднал с 0.5%, в сравнение с предходното.

Положителното е, че потреблението и инвестициите, които се приемат за основните двигатели на растежа и бяха в постоянен спад последните тримесечия, през това се увеличават.

Свитото кредитиране и потребление караше икономическите и нестопанските субекти да свиват разходите си или да ги отлагат за бъдеще време.