Авторите смятат, че резултатите от спътниците в този случай не са достоверни и би трябвало да се използват само във връзка с глобалните климатични модели и усилията трябва да се насочат към тяхното усъвършенстване.

Спътниковите данни за влиянието на аерозолите върху климата се оказаха недостоверни: техният „охлаждащ“ ефект се оказа занижен 5-6 пъти.

Аерозолите са дисперсни системи, представляващи емулсия на най-малките твърди и течни частици във въздуха. При значителното им изхвърляне в атмосферата те могат да оказват видимо влияние на климата.

Естествените аерозоли - например, пепелта, изхвърляна при изригването на вулканите, вече показаха колко са опасни: изригването на вулкана Лаки в края на ХVIII век е променило климата на цялата планета, предизвикало е в Европа няколко анормално студени зими, които може би са дали искрата за Великата френска революция.

Не трябва да се подценява и влиянието на аерозолите от ежедневно използваните газови флакони, в които има всичко - от бои до слънцезащитни спрейове и лекарства.

Аерозолите от всякакъв произход в атмосферата предизвикват захлаждане на климата.

Учените са установили, че озоновата дупка над Антарктида е изменила климата в Южното полукълбо чак до тропиците и е предизвикала страшната суша в Австралия.

Аерозолите в атмосферата създават така наречените центрове на кристализация, необходими за образуването на мъглите и валежите. В леките перести облаци парченцата лед са много мънички, през облаците преминава слънчевата светлина, дъжд/сняг/ от тях никой не очаква. Но най-малките частици на аерозолите натрупват ледени образования, те се уголемяват, облаците стават по-плътни и отразяват повече слънчева светлина "като не я пропускат" към Земята. Така се проявява охлаждащият ефект на аерозолите.

Учените обаче все още не могат да постигнат единомислие при оценката на мащабите на този ефект.

По различни сценарии средната температура на земната повърхност през следващия век ще се повиши с 2-3 градуса по Целзий.

 "Спътниците показват твърде занижени данни. Глобалните климатични модели трябва да съответстват на тези данни, но засега ние виждаме, че те системно дават по-високи показатели. Ние смятаме, че моделите са верни и намерихме обяснение на грешките, допуснати при оценките на спътниковата информация,"  смята професор Джойс Пеннер, ръководител на изследванията.

 Методите, използвани при сравняване на съвременните спътникови данни с "чистата" атмосфера  за времето до промишлената революция, се оказали твърде неточни.