Схващането на Бога/слънцето/ като мъж не пречи за запазването на 13-тицата, но с нова символика – дванадесет члена + един водач.

Защо от векове, та и до днес повечето хора са убедени, че числото 13 носи нещастие и дори смърт? Колкото и странно да изглежда, на пръв поглед няма кой знае какви убедителни обяснения за този феномен. Дори и окултистите, които се вманиачват на тема мистика на числата, не отделят особено място на 13-тицата.

Единствено в тайнствената колода Таро картата с № 13 от групата на големите Аркани изобразява смъртта във вид на скелет с коса, в чиито крака се търкалят главите на крал и кралица и множество части на човешки тела. Неприязънта на християнската църква към нароченото число идва от тайната вечеря на Христос и предателството на Юда, който се счита за тринадесетия член, довел до тленната смърт на Спасителя. Както ще видим по-надолу това не отговаря на истината.

Повечето изследователи на праисторията са убедени, че всъщност значението скрито в символиката на числото 13 се губи някъде в далечните хилядолетия, като най-отчетливо може да се свърже от момента на култа към богинята майка. И най-вече с приблизителното съвпадение /поне в днешните астрономически реалности/ между циклите на женската менструация и лунните 13 месеца и по-точно тринадесетте новолуния. В древната лунна религия и базирания на нея лунен календар основен постулат е, че Луната управлява водите и женската плодовитост т.е. тайнството на живота и прераждането.

В източните езотерични учения се посочва, че всъщност Луната е майката на Земята, предала й е собственият си живот и макар във физическия план да изглежда мъртва, като грижлива родителка тя продължава да обикаля около рожбата си.

Днешните биолози отказват на древните ни предци задълбочени познания във физиологията, като, примерно, деленето на яйцеклетката след оплождане. И по-точно наблюдавания единствено под микроскоп момент, когато броят на клетките достине дванадесет и сякаш от нищото се появява тринадесетата, която започва да разпределя функциите т.е да ръководи генетичния проект на бъдещия организъм.

Древните не само го знаели, но и вярвали, че 13-та клетка всъщност е божественият дух и задно с него безсмъртната душа, която се завръща за нов цикъл в света на материята. Още от времето на неолита археолозите разкриват по цял свят ритуални кръгове състоящи се от дванадесет камъка и един 13-ти в средата, който служел жертвеник. Устойчивото съчетание 12+1 се запазва и след упадъка на лунната религия, когато се налага слънчевият култ /мъжкото начало/ и съответно слънчевият календар. По-точно двата култа се преплитат по един особен начин – лунният календар запазва своята мистична роля, а слънчевият изпълнява чисто практични функции.

Схващането на Бога/слънцето/ като мъж не пречи за запазването на 13-тицата, но с нова символика – дванадесет члена + един водач. Примерно – дванадесет съзвездия в зодиака и слънцето, дванадесет древногръцки бога и Зевс, дванадесет апостоли и Христос, дванадесет рицари и крал Артур и т.н. Конфликтът идва когато слънцето “умира” на 22 декември по времето на 13-та луна т.е. тя убива Бога. В много от вярванията актът е свързан с кастрация. Само че, наложената фаталност на 13-та свързана с убийство и смърт е само половината от картината, защото след това слънцето се възражда /възкръсва/ и след 13х13 дни достига своя апогей. Или с други думи – тринадесет би трябвало да е числото на възкресението в символиката на патриархалната слънчева религия.

Колко сложно е преплитането между двете начала, по-древното женско и мъжкото личи от факта, че в юдаизма, исляма и отчасти в християнството свещенните празници се определят по лунния календар.

Юдейските и оттам християнските храмове са архитектурен образ на женската утроба. В своя фундаментален труд “Тайната доктрина” езотеричката Елена Блаватска отбелязва, че еврейските синагоги и християнски църкви много точно наподобяват женските полови органи. Отпред винаги има две колони /бедрата/, предверието /срамните устни/, следва помещението за вярващите /влагалището/ и в дъното “светая светих”, олтарът, където се извършва тайнството /отделянето и оплождането на яйцеклетката/.

Библейският код на лунния календар.

Най-голямата трудност при боравеното с лунния календар е изчислението на средната лунна орбита около земята. Причината е, че всяка обиколка на нашия спътник е уникална и не съвпада с другите, което превръща изчисленията в кошмар дори за днешните компютри. Равините обаче от дълбока древност се справят успешно и с удивителна точност – по техните сметки лунният цикъл е 29,53059 дни. Според тях знанията за сложните изчисления са дадени на Моисей от самия Бог във вид на код, който е скрит в Стария завет чрез комбинации от числовите стойности на буквите. Освен това кодът има предсказателни функции за хора и събития. Компютърните спецове все още не могат да го разбият, но са убедени в съществуването му.