220 учени от 16 държави участват в „Паисиевите четения” на ПУ

Архив Пловдив

02-11-2011, 10:28

Снимка:

Plovdivutre.bg

Автор:

Мая Пчеларова

Всичко от Автора

Преподавателката от Пловдивския университет Яна Роуланд ще направи сравнение между творчеството на поетите Алфред Тенисън и Гео Милев.

Езиковата динамика в условията на глобализацията, съдбата на хуманитарното знание, реалностите и тенденциите в преподаването на български език, както и актуални подходи и информационни технологии в образователен процес ще обсъждат 220 учени от 16 държави по време на Юбилейната конференция „Паисиеви четения” на 3 и 4 ноември. Това съобщиха организаторите на научния форум – Филологическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Общо 51 образователни институции ще участват в конференцията – 28 чуждестранни и 23 родни висши и средни училища и институти. Събитието, което се провежда ежегодно, сега е посветено на 50-годишнината на университета, затова както международното, така и българското участие са в по-голям мащаб, подчерта ректорът доц. д-р Запрян Козлуджов. За сравнение деканът на Филологическия факултет доц. д-р Живко Иванов припомни, че през 2010 г. в научния форум са се включили общо 17 висши училища и институти – 11 български и 6 чуждестранни. Най-много доклади и тази година ще изнесат домакините от ПУ „Паисий Хилендарски”.

Към тях в първата секция „Светлини, сенки, движения на идеи – литературното пространство“ със свои изследвания ще се присъединят техни колеги от университети в Турция и Сърбия. Предмет на обсъждане ще бъдат приемането Паисий Хилендарски и неговите последователи в Турция, дейността на българските възрожденци, произведения на български книжовници от 14 и 15 век, както и непроучен архив на Йоаким Груев.

С актуален доклад за образността и цинизма на езика във филмираната книга на Алек Попов „Мисия Лондон“ ще участва Никола Бенин от Русенския университет „Ангел Кънчев”. Преподавателката от Пловдивския университет Яна Роуланд ще направи сравнение между творчеството на поетите Алфред Тенисън и Гео Милев. „От Испания през Санкт Петербург към Виенския модерн – Херман Бар и неговото руско пътешествие“ е темата, с която ще се представи гл. ас. Младен Влашки от Катедра по история на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Езиковата динамика в условията на глобализацията е предмет на втория панел на конференцията. Сред основните акценти в него са езикът на политиците и предизборните кампании в България, Чехия и Хърватия, коментарите в социалните мрежи и начинът на изравяне на медиите в новинарските емисии и рекламата. „За граматическите морфеми в съвременния български език“ е темата на научния на труд на проф. Иван Куцаров от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Бившият ректор на висшето училище ще председателства секция „Актуални езикови тенденции. Норми и кодификации“. Колежките му Ваня Зидарова и Райна Петрова ще представят английските и испански заемки в българския език, а Милена Нецова Гергана Петкова – английските фамилни и сръбските женски имена с латински корен. Йовка Тишева от Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще коментира кодовете и стандартите на устната комуникация. Изразяването на вероятностния характер на събитията в романа на Дан Браун „Ангели и демони“ ще разгледа Веселина Койнакова от ПУ „Паисий Хилендарски“.

В рамките на „Паисиевите четения“ в Балабановата къща в Старинен Пловдив ще се проведе Научен симпозиум на тема: „Образованието по български език и по българска литература – прагове, сривове, алтернативи“. Пленарните доклади в него ще бъдат посветени на възможностите за използване на уеб 2.0 в езиковото обучение, новите предизвикателства пред учителя по български език и литература, както и актуалните подходи и информационни технологии в образователния процес.

Чуждестранните участници са от висши училища и институти от Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Турция, Чехия, Полша, Казахстан, Украйна, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Гърция, Германия, Италия. Българските учени в конференцията представят 13 университета, 3 института на БАН и 7 гимназии, съответно от градовете Пловдив, София, Велико Търново, Бургас, Русе, Шумен, Благоевград, Варна, Стара Загора, Пазарджик, Сливен.