В частта „Междуфирмена задлъжнялост” са изследвани основно микро и малки предприятия, защото те са гръбнакът на българската икономика, заяви Галя Тасева, докторант на Института за икономически изследвания при БАН.

Повече от половината фирми у нас имат над 50% просрочени вземания, като плащанията се забавят от месец до към 2 години. Това сочи национално изследване сред 1000 български предприятия, проведено по поръчка на Института за икономически изследвания при БАН.

Проучването се реализира по проект: „Развитие потенциала на докторанти и млади учени за интердисциплинарни социално-икономически изследвания”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” чрез Европейския социален фонд. Анкетирани са 3000 домакинства и 1000 предприятия с 15 отделни групи въпроси, свързани с общото икономическо състояние в страната, данъчната тежест, конкурентоспособността и др.

В частта „Междуфирмена задлъжнялост” са изследвани основно микро и малки предприятия, защото те са гръбнакът на българската икономика, заяви Галя Тасева, докторант на Института за икономически изследвания при БАН. Такива са 65% от всички проучени фирми, заети в търговията, промишленоста, транспорта, строителството, хотелиерство, ресторантьорство и селско стопанство, каза тя. И добави, че делът на просрочените вземания сред малките предприятия е от 50 до 90 на сто, което се отразява изключително зле на тяхната ликвидност.

Общо за страната, над 60% от фирмите имат повече от 10 на сто просрочени вземания, като средно 5.25% от тях ги отписват, сочи още изследването. Основните причини за това са: недостигът на пари сред длъжниците, които трудно събират и собствените си вземания, липса на алтернативни източници на финансиране, недобре работещите законови механизми за защита на кредиторите и стремежът към продажби, независимо от риска, става ясно от анализа на получените резултати.

Фирмите се въздържат да събират вземанията си, защото това е дълъг процес с високи разходи и ниска възрващаемост, смята докторантката на Института. Според Тасева обаче това води до верижна реакция на междуфирмената задлъжнялост – съкращаване на работни места, свиване на потреблението и като цяло - по-малко приходи в бюджета.

В частта „Данъчна политика” са изследвани както граждани, така и фирми, като общо и двете групи не одобряват въвеждането на плоския данък. 61.2% от домакинствата са на мнение, че трябва да се върнем към предишното прогресивно облагане на доходите на физическите лица, защото за ниско платените то е по-справедливо, цитира докторантът Нели Попова получените резултати. В същото време 66.6 на сто от хората одобряват възможността за увеличаване дела на екологичните данъци за сметка на по-ниската данъчна тежест върху труда, каза тя.

Изследването сочи още, че най-голямата бариера пред бизнеса у нас са трудностите при възстановяване на данъчния кредит и различията в прага за регистрация по ДДС. Първата пречка се отчита от 54.2% от проучените фирми, втората – от 22.2 на сто.

Като цяло бизнесът смята, че премахването на различията при косвените данъци в ЕС ще насърчи контактите им с партньори от други страни-членки, каза Попова. От друга страна, прехвърлянето на тежестта върху хората със средни и ниски доходи заради по-високите косвени данъци и липсата на прогресивност на подоходното облагане, си остава един от основните рискове на данъчната политика у нас, смята тя.

Проектът на Института за икономически изследвания при БАН се реализира по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Той е в подкрепа на докторанти и млади учени, на стойност 398 хил. лв. и срок на изпълнение от 28 месеца.