Безвредните „Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов

Архив Пловдив

06-12-2011, 08:40

Автор:

Петко Солнецов

Всичко от Автора

Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог” – публикува през  1981 г., известно време живее на свободна практика във Варна.

Срещата  с „майстор готвача” и разказвача  Красимир Дамянов и неговите „Приказки за злояди деца“,  издание на „Сиела“, ще бъде днес от 18,30 часа  на пловдивската  премиера на книгата  в книжарница „Хеликон“ на ул. „Ал. Батенберг“ № 29.                                      
Авторът на  книгата  никога не е губил апетита си, напротив, когато бил малък, съседите го наемали да разяжда децата им, а приказките са напълно безвредни за всички читатели.  Могат спокойно да бъдат използвани от родители, както от любопитство какво мисли по въпроса едно бивше дете, така и докато чакат собствените им да се нахранят. Написани по рецептата "многолистна баница", авторът е предвидил за всички по нещичко, кой докъдето изчопли.   

         
Първата публикувана книга на Кр. Дамянов след двадесетгодишно мълчание  е  „Дневникът на една пеперуда” през 2008 г. Романът бе номиниран и за трите най-престижни награди в страната, а със следващата си „Къщата на обесения” заедно с издателство Факелекспрес, той  постави началото на  любопитно  литературно състезание в подкрепа на българската книга: конкурс за най-добър читател.

Красимир Дамянов е роден на 25 март 1948 година в София. Завършва строително инженерство, учи една година в Куба,работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата.   Първата си книга – сборника разкази „Защо няма бог” – публикува през  1981 г., известно време живее на свободна практика във Варна. Работи като редактор в издателство „Български писател”. С втората си книга „Дяволски нокът” (1985) става член на Съюза на българските писатели. Четири години по късно след антипартийно изказване на годишна писателка дискусия днешният председател на съюза и тогавашен секретар иска публично изключването му.  Работи в Киното,откъдето е свален от поста си главен редактор на Колектив 64,  след това като  шофьор на такси, емигрира в Испания. От 1990 живее и пише в Барселона, собственик и уредник на културната асоциация Артхостал.