На 18 ноември Янислав спечели европейската титла на Европейското първенство по джудо в Тюмен (Русия) в категория до 60 кг.  Така той стана първият българин шампион на Стария континент.

Янислав Герчев е роден на 4 октомври 1989 година в Пловдив. Син е на големия български  джудист от близкото минало – Атанас Герчев. На 18 ноември Янислав спечели европейската титла на Европейското първенство по джудо в Тюмен (Русия) в категория до 60 кг.  Така той стана първият българин шампион на Стария континент при мъжете до 23 годишна възраст. Златото от Тюмен е първият медал за Герчев от подобен форум. Преди шампионата в Русия той има на сметката си 3 шампионски титли на Балканския полуостров, съответно при юношите старша възраст, младежите и мъжете. От 2005-а година насам Яни е неизменен републикански шампион в различните възрастови категории. Новата звезда на пловдивския спорт се съгласи да даде ексклузивно интервю за читателите на plovdiv.utre.bg



-Честита европейска титла,Яниславе!Очакваше ли да достигнеш този непокоряван от българин връх в джудото?

- Благодаря! Честно казано не съм очаквал, че ще стана европейски шампион. Заминах за Тюмен с амбицията да спечеля медал. Когато стигнах полуфинала, вече усетих, че мога да се преборя за златото. В спора за титлата грузинецът Мшвидобадзе, който от три години се състезава за Русия беше фаворит. На предишните две европейски първенства той губеше на финала. Сега го сполетя същата съдба. Това беше вторият ми двубой срещу него. Предишният път ме победи.

- Спечели финалната битка след съдийско решение, при това срещу представител на домакините. Нямаше ли опит да ти отрежат главата?
- Аз буквално разбих Мшвидобадзе, но съдиите наистина се опитаха да ми отрежат крилата и да дадат титлата на него. Присъдиха ми две наказания, без причина. Едното за излизане извън татамито, а другото, защото уж съм бил пасивен. Но нямаше как да не посочат мен за победител. Представих се впечатляващо и имах повече от видимо превъзходство.

- Срещу кого от петимата съперници, които размаза по пътя си към трона ти беше най-трудно?
-  На финала и срещу азербейджанеца Сафаров във втория мач. И двете срещи ги спечелих след съдийско решение. Предпочитам да печеля трудно, отколкото да взимам двубоите с лекота.

- Кой ти се обади първи, за да те поздрави?
- Баща ми още преди да се кача на почетната стълбичка за награждаването. Той е повече от доволен, тъй като също като мен се е надявал на медал. Много се зарадва за успеха ми, защото много други момчета, с които започнахме да се борим заедно, не успяха да устискат и се отказаха поради различни причини- финансови и т.н.

- На теб също не ти ли е минавало през ума да зарежеш джудото?
- През главата са ми минавали всякакви мисли, но не и за отказване. Обичам спорта и конкретно джудото. Не го правя толкова за пари, колкото заради самия спорт и амбициите си.

- Какви са те?
- Мечтая да стана световен шампион при мъжете, а защо да не се опитам да завоювам и поне медал от Олимпийски игри. Сигурен съм, че баща ми ще се радва, ако го задмина по успехи. Аз станах европейски шампион при мъжете до 23 години, докато той взе сребро от шампионат на Стария континент, но при мъжете и неговото постижение е по-голямо.

- Пожелавам ти да триумфираш и като №1 в света, защото притежаваш потенциала да го постигнеш. На кого си най-благодарен за успехите си до момента?
- Честно казано най-благодарен съм на баща си, който винаги е ме е подкрепял и окуражавал. Дължа огромна благодарност и на всичките си досегашни треньори.

- През 1982-а година баща ти Атанас Герчев стана европейски вицешампион в Рощок при мъжете , като загуби на финала от грузинец, състезаващ се за Русия, а сега ти победи джудист от същата националност. Не откриваш ли някакъв знак от съдбата в този факт?
- Желанието ми за победа на финала бе огромно. Спомних си думите на татко, който съжалява изключително много, че тогава в Германия не се е вложил максимално в двубоя за титлата. Точно това много ме надъха преди сблъсъка с Мшвидобадзе.

- И все пак, кой те насочи към джудото?
- Имам по-голям брат Александър, когото баща ми е опитал да направи джудист. На батко обаче не му е било присърце. Затова мен никой не ме е пришпорвал. Още от около 7-годишна възраст започнах да ходя на тренировки по джудо с татко. Влечеше ме. Иначе започнах да се занимавам професионално през 2005 година, когато Георги Неделчев ме заведе на едно състезание в Италия. Впечатли ме олимпийският огън, защото именно на същото място предстояха младежки олимпийски игри. Казах си, че един ден ще се върна там и го направих.

-Започнал си кариерата си в пловдивския клуб Арена спорт, но преди 2 години се премести в Сливен. Защо?
- Причината е финансова. Нямаше как да се издържам, ако остана в Арена спорт и след като моят съотборник в националния отбор Даниел Дичев ме покани в Сливен реших да се преместя.

- Не ти ли липсва Пловдив, приятелите...
- Аз прекарвам много време в Пловдив. Отсъствам за по-дълго, когато съм на лагери с националния отбор или по състезания. Не бих заменил Пловдив с нито един друг град по света. Жалкото е това, че градът разполага с невероятна спортна база, но не се прави нищо за подобряването й камо ли пък за развитието на спорта като цяло. Та   оттук са излезли най-големите спортисти на България.

- Сега след спечелването на европейската титла ще бъдеш ли подпомогнат от Министерството на спорта?
- Ще ми бъде осигурена олимпийска подготовка през следващата година, като ще бъдат поети всички разходи. Полага ми се и премия за европейската титла в размер на 11 000 лева.

- Това ли е най-голямата сума , която ще получиш наведнъж като спортист и решил ли си вече за какво ще я използваш?
- Да, наистина досега не съм получавал толкова пари накуп. Предпочитам да запазя в тайна за какво възнамерявам да изразходвам премията.

- Джудото доходоносен спорт ли е ?
- Не, не е като футбола. Имам приятели футболисти, които тренират двойно, дори петорно по-малко от мен, но взимат пари, за които аз дори не съм мечтал. Със здраве да си ги харчат. Но със сигурност футболистите няма да издържат натоварванията, които понасям аз на тренировка.

- Ще успееш да си осигуриш бъдещето, разчитайки на доходите си само от този спорт?
- Смятам, че няма да има проблем.

- Какъв бюджет ти е необходим, за да изкараш спокойно месеца?
- Изкарвал съм и с 300 лв. Според мен за човек на моята възраст е достатъчна сума от порядъка на 800-1000 лв. Засега не съм разполагал с подобен доход, но от догодина смятам, че ще стане, защото се очаква от Федерацията по джудо да вдигнат възнаграждението ми.

- Остава ли ти време за личен живот?
-Естествено, особено, когато не съм на лагери с националния отбор и на състезания. Обичам да ходя на кино, да играя билярд, да излизам по нощни клубове с приятели, като всеки тийнейджър.

- Какъв стил музика ти допада?
- Нямам предпочитания. Слушам чалга, черна музика, като единственият стил, който може би не ми допада е хаус. Иначе когато излизаме с приятели най-често ходим на чалга.

- Как вървят нещата с жените, сега си по-известен и сигурно имаш много обожателки?
- Не мога да кажа, че е така. В Пловдив съм си от седмица, а и имам сериозна приятелка, която е от Стара Загора. Иначе  има хора, които преди дори не ми казваха едно „здравей” , а сега ме поздравяват.

- Сред хобитата ти има ли други спортове освен билярд?
- Харесвам различните бойни спортове. От около година съм един от треньорите в ММА клуб- Арена Пловдив. Малко специалисти тук владеят стойка и партер и затова помагам с каквото мога. Не смятам обаче да участвам в свободните боеве.

- Влечат те бойните спортове. Това значи ли, че си лошо момче?
- Това са тийнейджърси разбирания. Аз съм един нормален, здраво стъпил на земята човек.

- А с батко ти не се ли ступвате?
- Понякога идва по кимоно в залата и се сборване. Но отношенията ни са перфектни и не се бием.

- Успяваше ли да съчетаеш спорта и учението?
- Още от седемгодишна възраст съм в залата. Не съм бил нито отличник, нито двойкаджия. Редовно бягах от училище, като много често го правех, за да тренирам в залата понякога с цели седмици. Нерядко баща ми ме освобождаваше, но и не са малко случаите, когато съм бягал от час, за да отидем на кафе със приятели или съученици. Нормални неща от ученическите години на всяко дете. Любимият ми предмет беше историята, защото е интересна дисциплина. Сега съм студент в ПУ „Паисий Хилендарски” при професор Маргаритов.

- Какво е мнението ти за драмите около почетната титла „доктор хонорис кауза”, присъдена на Христо Стоичков?
- Той не е станал професор по научни заслуги. Не мога да разбера защо се вдигнаха срещу званието му. То е присъдено заради заслугите му към спорта. Това отношение не е правилно. Ако не беше Стоичков, в много държави по света нямаше да са чували изобщо за България.

- Кое качество те описва най-точно?
- Упоритостта. Ако не го притежавах едва ли щях да стигна дотук. Притежавам упоритост в изобилие и това беше възнаградено.

- И за финал, какво е посланието ти към читателите ни, не само към спортистите?

- Искам да не се отказват и да се борят, и преследват докрай целите си. В живота падаш, ставаш и пак продължаваш.