Мечтата му е да играе истински драматични роли. Тя се сбъдва в Пловдив, когато току що задоменият актьор идва през 1925г., за да остане докрай. Годината е преломна и за театъра под тепетата.

Михаил Танев е роден през 1892г.в с. Дуванлий, Старозагорско. По-късно ще твърди, че всъщност е от Стара загора, защото още като дете се премества там и учи в местната гимназия. После заминава за София, където по сърце постъпва в рисувателното училище, преди да усети в себе си призванието към театъра. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Установява се в Пловдив през 1925г. и до края на живота си е една от звездите на театъра под тепетата.

Над сто роли в нашумели за времето си постановки изиграва през 20-те и 30-те години на миналия век звездата на пловдивския театър Михаил Танев. За рекордните 25 години на сцена, той се превръща в любимец на публиката, а за нежната половина на Пловдив е обект на неспокойни сънища, въпреки скромния си живот извън театъра. Ситуация позната и до ден днешен.

Ето какво свидетелства театралът от онези години Вичо Иванов: ...” Михаилъ Таневъ не е човекъ на външните прояви. Въ това отношение той води единъ почти анонименъ животъ. А и никога не ще го чуете да говори за себе си, за изкуството си! Тая скромность е една от отликите на неговата личность. Но, където свършва неговата гражданска скромность, отъ тамъ започватъ затрогващите успехи на актьора в галерията образи на днешния комедиенъ и характерно-драматиченъ изпълнитель, който всякога е цененъ като сцениченъ любовникъ и герой...На това му амплоа отговаряше снага, гласъ, поглед на ентусиазиранъ човекъ, енергиченъ жестъ, уверена стъпка...”
   
Всъщност стъпките на Михаил в изкуството са генетично обусловени, въпреки, че се ражда в семейството на обикновените труженици Иван и Иванка от старозагорското село Дуванлий. Общият живот на двамата е една голгота от родени мъртви и оцелели деца, като последното оживияло е Михаил. Първородният му брат обаче Тачо, който е тринайсет години по-голям, също се посвещава на театъра като актьор и много повече като режисьор и идеолог на модерната сцена. Този Тачо също е белязан.

Отчаяната от детски погребения майка отива при един ходжа за съвет. Той й препоръчва като роди детето да го остави на стълбите на най-близката църква, а първият човек, който го зърне да му стане кръстник. Иванка изпълва заръката. Кръстник на рожбата й се оказва случайно минаващ турчин, който дава име на детето – Тачо /от турски – тач, камък/. Та, братът не само че оцелява, ами се и образова, както споменахме, и си намира за невеста една австро-унгарска баронеса. Именно тя се явава учителка в светските обноски на 18-годишния Михаил, който квартирува при брат си като студент в рисувателното училище /по-късно Художествена академия/.

Според внучките му Маргарита и Вера, въпросната аристократка е била жена студена и строга, но научила бъдещия артист да яде с нож и вилица, да води разговор по европейски, да се облича по европейски и т.н. обноски. Действието се развива някъде около 1910-11г. Под влияние на театралната среда около брата, Михаил Танев се отказва от рисуването, за да търси призвание на сцената. Дебютът му е не къде да е, а в Народния театър. Не му провървява, защото там, както и днес, старите лъвове трудно допускат конкуренция.

През 1912г. Михаил се качва за първи път на пловдивска сцена. Пак не му провървява, защото избухват войните и сценичният любовник заминава за фронта, за да извърви победите и катастрофите на трите нещастни за България войни. Театърът на сраженията се оказва истинското училище, което променя мисленето и светоусещането на бъдещия голям актьор. Защото атаките “на нож”, свистенето на куршуми и шрапнели, смъртта и раните са истински, а не родени в нечие въображение.

Михаил се завръща от фронтовете с орден за храброст и жаден за големи роли. Но младежкия ентусиазъм и нетърпение са едно, а животът друго. Търсейки своето място под прожекторите той влиза за няколко години в компанията на актьорите скитници. За по един-два сезона изървява сцените на на театрите в Велико Търново, Русе, Бургас, Варна и др. Проблемът при него идва от стремежа да се оттърве от наложения му сценично амплоа на лекомислен любовчия и бонвиван.

Мечтата му е да играе истински драматични роли. Тя се сбъдва в Пловдив, когато току що задоменият актьор идва през 1925г., за да остане докрай. Годината е преломна и за театъра под тепетата. Тогава за първи път трупата започвава да получава редовен бюджет от общината и нещата тръгват истински професионално. Михаил Танев бързо става любимец на публиката и най-вече на нежната половина от нея.

Семейните легенди пазят пикантната подробност за двойнствения живот на “близнака” – строг пуританин в семейството и бохема извън дома. Стигал до там, че не позволявал на съпругата си да идва на репетиции, за да “не се развали”. Самият той обаче често осъмвал с весели компании. Което не му пречело да бъде изряден кулинар следващ аристократичните порядки на своята снаха. Внучката Маргарита: “ Той не позволяваше да се яде в какви да е чиннии. За всяко ядене подбираше посудата и винаги сипваше по малко, за да можеш да се насладиш на гозбата. Имаше строга забрана да се яде бързо и лакомо. Любимият му специалитет беше ястие с филийки от луканка и беше страхотен. Майка ми разказваше, че неговото готвене се превръщало в цяло представление, защото докато свещенодействал над печката репетирал на глас ролите си.”  
   
Михаил Танев остава докрай верен на сцената. Въпреки тоталната смяна репертоара след “социалистическата революция, когато е принуден да играе партийни секретари и всякави “положителни герои” на новото време. Въпреки и заболяванията си, от които и най-страшното за един актьор – мозъчната склероза. Внучката му, която и до днес живее в неговата къща е сигурна, че отвреме на време духът му се връща, за което съди по странните шумове и падащи предмети. Най-осезаемо това се случвало на 5 декември, денят на смъртта му през 1959г.