"Надявам се чрез работата ми, да не ме свързват само с именитите ми роднини"

- Кой е Стефан Стоянов?
- Почти на тридесет години съм, роден съм в Пловдив и по голямата част от времето ми е минало в този град. Завърших Немската гимназия в София, след това и българска филология в софийския университет. През последните седем години работих в медийния бизнес, он лайн медиите, ай ти и т.н.

- Като заместник кмет по културата, влязохте ли вече в пловдивските реалности? - Пловдив е град със страхотни традиции в културата и е направено много през годините, това е факт. Ако кажа, че съм се запознал със всичко не би било вярно само след месец работа. Полагам усилия да навляза максимално бързо. Виждам и хубави и лоши неща, но няма да прибързвам с анализи.

- Имате вече конкретни приоритети?
- Работим по културния календар за следващата година и по бюджета. Иска ми се културният календар да е ясен за няколко години напред. Да имаме ясна стратегия какво правим там и какви ангажименти има общината. И причината за това е много проста – нормално е една работа да бъде отрано и добре планирана, за да може да се свърши като хората. Ако правим събитията от днес за утре, не можем и да ги “продадем” успешно. Тук има връзка и с туризма, разбира се, който е основният консуматор на културния календар. Иска ми се да изградим един ясен модел, да поставим едно конкурсно начало, така че по-голям брой хора да могат да кандидатстват със своите идеи в конкретно събитие. В момента работим по механизма и правилата. В другите сектори за които отговарям най-важни са иновациите. Как да обезпечим технологично работата на общината, така че да улесним нещата вътре в администрацията и съответно работата с гражданите и бизнеса. Целта е създаването на “елетронна община”. Първото от което имаме нужда е елетронното записване в детските градини. Не само записването, а и заплащането, обмен на иформация и т.н.

- Звучите много амциозно, но сте и син на евродепутата Емил Стоянов и племеник на президента Стоянов. Това ли е начина да излезете от сянката на известните си роднини?
- Нормално е да ме свързват с баща ми и чичо ми. Надявам се, че с работата си и нещата, които се надявам да свърша това да се промени. Не ме притеснява това говорене. Има време, работата ми доста публична, пък и това не е най-важното в цялата история.